На шести май Франция направи завой на ляво, избирайки социалиста Франсоа Оланд, макар и с минимална разлика пред досегашния държавен глава. Никола Саркози стана поредният европейски лидер, пометен от вълната на недоволство от продължаващата дълбока криза и наложените от ЕС мерки на строги икономии. Борсите по света реагираха панически на заявката на новоизбрания френски президент да предложи предоговаряне на така трудно постигнатия фискален пакт и включване в него на мерки за икономически растеж и заетост. Финансовият свят има още едно основание за тревога – Оланд ще настоява и за ограничаване диктата на финансовите пазари в обществения и политически живот.

Ще съумеят ли десният канцлер на Германия Ангела Меркел и левият френски президент Фрнасоа Оланд да формират работещ екип, който да продължи да бъде моторът на европейската интеграция и най-вече на общата политика за излизане на Европа от кризата?

След първата стресова реакция, повечето наблюдатели вече отговарят с „Да” на възможността за ефикасен тандем „Мерколанд”, който да наследи популярния „Меркози”. Сработването обаче със сигурност ще бъде по-трудно и по-бавно. Очаква се Германия и Франция да се срещнат този път малко по на ляво във възможните решения за изтегляне на Европа от кризата. След като бе отказала среща с Оланд преди изборите, сега германският канцлер заяви, че го очаква „с отворени обятия” възможно най-скоро, макар да остана на позицията си, че предоговаряне на фискалния пакт е невъзможно. Същевременно през последните дни тя все по-често говори за необходимостта и от мерки за стимулиране на растежа и заетостта в ЕС. А италианският премиер Марио Монти лансира удобния вариант за изход от тази ситуация – без да се пипа фискалният пакт да се договори отделен пакт за икономически растеж.

Българският президент Росен Плевнелиев заяви след изборите във Франция, че той е „спокоен” за френско-германския диалог, макар че „дебатът се променя”. Той добави, че на двадесет и пети май му предстои среща с италианския премиер Монти, който се сочи за двигател на очаквания втори европейски пакт – за растеж и заетост. Плевнелиев смята да се включи „много активно” в консултациите по въпроса.

Провелите се миналата неделя избори във Франция и Гърция изпратиха няколко важни послания към управляващите в ЕС. Едното е, че „статуквото става вече непоносимо за хората и те му казаха „Не”” според политолога Огнян Минчев от Института за регионални и международни политически изследвания. Гласувайки в ляво, френските избиратели повярваха на социалиста Оланд, че е възможен и друг изход от кризата освен постоянното и сякаш самоцелно затягане на коланите. Впрочем България е ярък пример за недостатъчността на чисто монетарните мерки. Страната ни е вече над десетилетие в режим на строги бюджетни ограничения и макроикономическа стабилност. Тя е сред единиците в ЕС, на които рейтинговите агенции гласуваха положителна перспектива на кредитния рейтинг по време на самата криза. И въпреки това инвестициите не идват, икономиката не процъфтява, а заплатите остават далеч най-ниските в Европа.

Проведените тази неделя избори във Франция, Гърция и в Сърбия, очертаха твърде тревожна тенденция – набирането на скорост на крайно десните и крайно леви популистки движения в Европа. Във Франция почти всеки пети гражданин гласува за националистическата партия на Марин Льо Пен. А в Гърция популистките, крайни леви и десни движения получиха повече гласове на парламентарните избори от „традиционните партии” взети заедно. В парламента влиза дори партия „Златна зора” с откровено нацистки профил. Тази ситуация дестабилизира силно най-задлъжнялата държава в ЕС. Получилата най-много гласове дясна партия „Нова демокрация” върна още първия ден мандата си поради невъзможност да сформира управляваща коалиция. Ред е на неочаквано заелата второ място радикално лява формация „Сириза”. Според наблюдатели не е изключено до края на седмицата да стане ясно, че Гърция отива към нови избори през юни, чийто изход може да бъде и още по-радикален – Гърция да напусне еврозоната с трудно предвидими последици за цяла Европа. В Сърбия националистите на Томислав Николич спечелиха парламентарния вот в неделя, което няма как да не предизвика нови тревоги в Брюксел.

„Бунтът на политическите предградия” е нарекъл това явление, проявило се и в други страни извън Франция и Гърция, политологът Владимир Шопов. Неговият колега, Антоний Тодоров, говори за „делегитимация” на политическите елити от последните няколко десетилетия, довели всъщност Европа до настоящата небивало дълбока финансова и икономическа криза. В този смисъл, леко разхлабване на колана под ръководството на тандема Германия-Франция може и да бъде спасително за стабилността на Европа като преграда на „отговорните партии” пред надигащата се вълна на популистките и крайни формации, избуяващи сред растящото недоволство на масите.