Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Детски фолклор

Снимка: БГНЕС

Животът на съвременните деца се е променил твърде много в сравнение с предишните поколения. Но дори да се върнем столетия назад, ще открием удивителни прилики в света на днешните малчугани чрез българския детски фолклор.

Българските народни приказки са разказвани в стари времена от баби на внуци вечер край домашното огнище. Но сюжетите напомнят за съвременен фентъзи филм: вълшебства, страховити чудовища, духове и необикновени приключения. И в доста от тези истории главните герои са деца. Те се оказват неимоверно смели, ловки, находчиви и винаги са победители накрая. А кое дете не вижда себе си в тази горда роля и до ден днешен? Една българска народна приказка разказва за „момчето, което не знаело страх”. То ходело на училище, но все се биело с другите деца, а вечер майка му се карала: „Не те ли е страх, че ако те хванат по-големите, ще те набият?” А детето все питало „Какво е страх?”. Тогава майка му го изпратила в планината, за да разбере какво е страх. Там момчето срещнало един старец, седнал край накладен огън, а над огъня врял огромен котел с месо. Момчето грабнало котела от огъня, извадило няколко парчета и се наяло. В това време долетели единадесет страховити крилати змея. Старецът се оказал техен водач, преобразен като човек. Той им разказал за силата и безстрашието на момчето. Змейовете предложили на момчето да разбере какво е страх като пренощува до тайнствен гроб, от който нощем излиза духът на мъртвеца. Но момчето пак не се уплашило. Затова змейовете поканили момчето да заживее с тях. На другия ден детето ги повело да преплуват морето и да отидат в града. Насред морето изскочила още по-страховита ламя. Само момчето се хвърлило да се бие с ламята, а тя се примолила да не я убива и му подарила своите златни гривни. Накрая безстрашният малчуган попаднал в безлюден палат, където още бродел призракът на последния цар. Ала и този път момчето не се уплашило. Когато това се разчуло, народът го провъзгласил за свой цар. Приказки като тази са същински тренинг за вечните детски страхове и мечти за величие.

© Снимка: БГНЕС

Привлекателният за децата свят на животните също се разкрива пред тях по много увлекателен и приказен начин. От първите скоропоговорки и гатанки детето изучава имената на домашните и дивите животни. В приказките опознава тяхното поведение. А с обредни песнички и игри през пролетта малчуганите научават за сезонния кръговрат в природата и как да я почитат, пазят и да общуват с нея. В детския фолклор небето е бездънен син вир, луната е златна кокошка, а звездите – пиленца. Вечният бяг на времето нагледно е представен като двама братя – денят и нощта – които вечно се гонят и все не могат да се настигнат. А годишният календар е оприличен на чудно дърво с дванадесет клона. На всеки клон има по четири гнезда и във всяко гнездо – по седем яйца. Вятърът е сив кон, препускащ из полето, облаците са орли, мъглата е черно мече. Гората пък се преоблича ту в зелени, ту в жълти, ту в бели дрехи, а през зимата някой открадва дрехите й. Детското въображение се разпалва, а знанията за света се развиват според възрастта чрез богатия на образи и разнообразен словесен фолклор.

Повечето народни детски игри днес вече живеят само в спомените на по-възрастните поколения. Много от тези игри са извеждали децата сред природата. А заедно със забавлението те са развивали пъргавина, сръчност, състезателен дух и умение да действат заедно. В някои традиционни детски игри етнолозите откриват и следите на древни митове и ритуали. Един от примерите е популярната до неотдавна у нас игра „Кральо-портальо”, в която две редици деца, застанали една срещу друга, се хващат с високо вдигнати ръце, а други се провират през образувания „тунел”. Песента, която съпровожда тази игра, отвежда към много древни обичаи, с които момичетата получавали своето посвещение в моминството. В хода на играта девойките изреждали всички умения, които ще им трябват в семейния живот – да месят, шият, чистят дома…. Дори се подготвяли да бъдат „отвлечени” от бъдещия си жених. Но странно преплетен в песента сюжет за царска войска, която отива на война, препраща и към обред за момчета, които възмъжават. Подобни игри са били разпространени и сред още много европейски народи и сравнението може да разкрие техни общи корени или исторически връзки.

Редактор: Валя Божилова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В русенското село Черешово празнуват Дядовден

Единствено в русенското село Черешово в деня след Бабинден по стар стил отбелязват Дядовден. Празникът се отбелязва от 1957 година по идея на двама жители на селото – Дамян Хаджийски и Милчо Стефанов, - за да не се чувстват дядовците онеправдани. Прави..

публикувано на 22.01.24 в 04:50
Снимка: Facebook/ Българските корени

Бабинден в Разлог – град, пазител на традициите

В началото на всяка година в Разлог и околните села от пиринския край започва трескава подготовка за Бабинден. Празникът е посветен на бабите и жените, които помагали при раждането на младите невести. Всяка година той се отбелязва на 21 януари, а в..

публикувано на 19.01.24 в 12:55

Руснаците в село Татарица празнуват Новата година по стар стил

Етническите руснаци в село Татарица просрещнаха Новата година по стар стил. Традицията изисква да се направят символични “засевки”, както и децата да посетят домовете и да разпръснат просо, слънчоглед, жито или царевица с пожелания за добра и богата..

публикувано на 14.01.24 в 13:35