Животът на съвременните деца се е променил твърде много в сравнение с предишните поколения. Но дори да се върнем столетия назад, ще открием удивителни прилики в света на днешните малчугани чрез българския детски фолклор.
Българските народни приказки са разказвани в стари времена от баби на внуци вечер край домашното огнище. Но сюжетите напомнят за съвременен фентъзи филм: вълшебства, страховити чудовища, духове и необикновени приключения. И в доста от тези истории главните герои са деца. Те се оказват неимоверно смели, ловки, находчиви и винаги са победители накрая. А кое дете не вижда себе си в тази горда роля и до ден днешен? Една българска народна приказка разказва за „момчето, което не знаело страх”. То ходело на училище, но все се биело с другите деца, а вечер майка му се карала: „Не те ли е страх, че ако те хванат по-големите, ще те набият?” А детето все питало „Какво е страх?”. Тогава майка му го изпратила в планината, за да разбере какво е страх. Там момчето срещнало един старец, седнал край накладен огън, а над огъня врял огромен котел с месо. Момчето грабнало котела от огъня, извадило няколко парчета и се наяло. В това време долетели единадесет страховити крилати змея. Старецът се оказал техен водач, преобразен като човек. Той им разказал за силата и безстрашието на момчето. Змейовете предложили на момчето да разбере какво е страх като пренощува до тайнствен гроб, от който нощем излиза духът на мъртвеца. Но момчето пак не се уплашило. Затова змейовете поканили момчето да заживее с тях. На другия ден детето ги повело да преплуват морето и да отидат в града. Насред морето изскочила още по-страховита ламя. Само момчето се хвърлило да се бие с ламята, а тя се примолила да не я убива и му подарила своите златни гривни. Накрая безстрашният малчуган попаднал в безлюден палат, където още бродел призракът на последния цар. Ала и този път момчето не се уплашило. Когато това се разчуло, народът го провъзгласил за свой цар. Приказки като тази са същински тренинг за вечните детски страхове и мечти за величие.
© Снимка: БГНЕС
Привлекателният за децата свят на животните също се разкрива пред тях по много увлекателен и приказен начин. От първите скоропоговорки и гатанки детето изучава имената на домашните и дивите животни. В приказките опознава тяхното поведение. А с обредни песнички и игри през пролетта малчуганите научават за сезонния кръговрат в природата и как да я почитат, пазят и да общуват с нея. В детския фолклор небето е бездънен син вир, луната е златна кокошка, а звездите – пиленца. Вечният бяг на времето нагледно е представен като двама братя – денят и нощта – които вечно се гонят и все не могат да се настигнат. А годишният календар е оприличен на чудно дърво с дванадесет клона. На всеки клон има по четири гнезда и във всяко гнездо – по седем яйца. Вятърът е сив кон, препускащ из полето, облаците са орли, мъглата е черно мече. Гората пък се преоблича ту в зелени, ту в жълти, ту в бели дрехи, а през зимата някой открадва дрехите й. Детското въображение се разпалва, а знанията за света се развиват според възрастта чрез богатия на образи и разнообразен словесен фолклор.
Повечето народни детски игри днес вече живеят само в спомените на по-възрастните поколения. Много от тези игри са извеждали децата сред природата. А заедно със забавлението те са развивали пъргавина, сръчност, състезателен дух и умение да действат заедно. В някои традиционни детски игри етнолозите откриват и следите на древни митове и ритуали. Един от примерите е популярната до неотдавна у нас игра „Кральо-портальо”, в която две редици деца, застанали една срещу друга, се хващат с високо вдигнати ръце, а други се провират през образувания „тунел”. Песента, която съпровожда тази игра, отвежда към много древни обичаи, с които момичетата получавали своето посвещение в моминството. В хода на играта девойките изреждали всички умения, които ще им трябват в семейния живот – да месят, шият, чистят дома…. Дори се подготвяли да бъдат „отвлечени” от бъдещия си жених. Но странно преплетен в песента сюжет за царска войска, която отива на война, препраща и към обред за момчета, които възмъжават. Подобни игри са били разпространени и сред още много европейски народи и сравнението може да разкрие техни общи корени или исторически връзки.
Редактор: Валя Божилова
Културният институт на България в Париж грее в цветове. За първи път автентични български килими от 19-и и 20-и век са представени във френската столица. Колоритната експозицията в галерията на БКИ е озаглавена "История в цветове. 350..
Денят Арифе е последният от свещения за мюсюлманите месец на постите Рамазан. В исляма това е най-благодатният месец от годината, свързва се с 30-дневните строги лишения – "оруч". Храненето и пиенето на течности и вода става само преди изгрев и след..
Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на..