Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Френският историк и дипломат Пиер Воалри посвети книга на Александър Екзарх

Отскоро на книжния пазар е заглавието „Александър Екзарх: Една българска съдба” на френския историк и дипломат Пиер Воалри. Книгата разказва за живота и делото на един все още недостатъчно познат български възрожденец. Воалри е негов праправнук. Но като френски учен той внася интересен външен и обективистичен поглед към нашата история. Книгата дава и богато, многопосочно, живописно описание на Османската империя и етническите общности в нея. Отношенията между тези общности често са напрегнати, но от днешна гледна точка понякога са пример на успешно съжителство, въпреки различията.

© Снимка: Венета Павлова

Александър Екзарх е роден през 1810 година в Стара Загора. Титлата „екзарх” е наследствена за неговия род още от края на XVII век. Старозагорският екзарх е бил светски представител на българите пред областния митрополит. Той е влиятелна фигура в своята общност, както и пред османските власти. Бащата на Александър е и проспериращ търговец. От своето семейство Александър е наследил несъмнени дипломатически способности, които са безценни в неговата дейност. В чужбина нерядко го смятат за български благородник, макар че няколко века след османското нашествие аристокрация сред българите не съществува.

Още като юноша Александър се сблъсква със суровите порядки в империята. През 1828 година неговият чичо Анастас е арестуван заради скарване с местен турчин. Атмосферата тогава е напрегната, задава се нова руско-турска война. В своите спомени Александър доста картинно описва как е ходил в Одрин да моли за милост губернатора Есид паша. Чичото е хвърлен в затвора, но скоро се завръща на свобода. През следващата година руските войски навлизат в Южна България. След това десетки хиляди българи се изтеглят заедно с тях, защото се боят от турско отмъщение. Тези драматични събития не правят Александър революционер. Той си остава българин на своето времe – лоялен към Османската империя, склонен да действа с мирни средства, и ще свърже своите надежди с реформите в империята.

Получил добро образование в България и в Букурещ, през 1836 той отива в Париж, за да продължи обучението си. През 1839 в Цариград е публикуван Гюлханският хатишериф – султански указ, който дава равни права на всички поданици в империята. Скоро след това Александър е приет като стажант-стипендиант в османското посолство в Париж, следва медицина. Сближава се с посланика Решид паша, виден реформатор, по-късно външен министър. Сближава се и с полските емигранти около влиятелния княз Чарториски, които му отварят вратите към френското външно министерство.

През 1841 г. избухва въстание в северозападните български земи. То е предизвикано от произвола на местната османска власт. След потушаването му е изпратена френска анкетна комисия начело с видния общественик Жером Бланки. Александър Екзарх е назначен за преводач, но бързо се превръща в ценен консултант. Мисията постига някои резултати – Високата порта взема мерки, за да ограничи произвола в по-отдалечените провинции. А Франция засилва интереса си към българския въпрос и скоро създава нови консулства в българските земи.

През 40-те години Александър Екзарх пише няколко политически проекта, които отправя към Европейските велики сили и към Високата порта. В тях той се обявява за по-големи права на българите в рамките на Османската империя. През 1846 е за няколко месеца в Лондон, където успява да се срещне с видни общественици и с премиера сър Робърт Пийл. Пътуването е подпомогнато от видната писателка госпожа Лаудън, която е очарована от младия българин и му отваря вратите на много влиятелни хора. И тук той успява да събуди интерес към положението на българите. Следва пътуване до Санкт-Петербург, там той се среща с канцлера граф Неселроде и успява да издейства пари за българското образование.

През 1847 Александър Екзарх се установява в Цариград, където започва най-плодотворният период от неговата дейност. По това време сред българите вече е назряло желание да се еманципират от Цариградската гръцка патриаршия, на която са подчинени църковно. Александър Екзарх оглавява движението за построяване на нова църква специално за българската общност в Цариград. Патриаршията реагира незабавно, като обмисля ареста и заточаването му, което обаче е осуетено от Решид паша. Но с други маневри хората на патриаршията уреждат проектът да бъде оглавен от виден българин, който е по-лоялен към нея. Това е княз Стефан Богориди, висш османски чиновник. Той дарява земята за храма. Но и заслугите на Александър Екзарх за създаването на църквата „Свети Стефан” са несъмнени.

През 1850 той закупува „Цариградски вестник” – единственото тогава българско издание в османската столица. Ръководи вестника умело и дипломатично, без да допуска конфликти с цензурата, повече от десетилетие. Това издание малко се занимава с външнополитически проблеми, но дава изобилна информация за църковните борби на българите, за развитието на образованието и културата. Да се поддържа финансово един вестник тогава не е лесно. Екзарх обаче се справя блестящо. За да подпомогне вестника, започва оживена книгоиздателска дейност. В периода 1850-1864 издава общо 62 заглавия, т.е. почти 10 процента от тогавашното българско книгоиздаване. Равностойна по важност е и дейността на Екзарх за развитието на българското образование. С парите, издействани от руското правителство, през 1847-1853 той подпомага създаването на 34 училища в различни български градове.

Към края на 60-те години българският църковен въпрос върви към успешно разрешаване – създаване на самостоятелна българска църква. Във възход са също печатът и образованието по българските земи. На дневен ред излиза и революционната борба срещу Османската империя. Но това не е област на Александър Екзарх – той е човек на компромиса, дипломацията и мирното съжителство. Кандидатства за дипломатическа служба и през 1867 заминава отново за Париж като съветник в Османското посолство. На тази длъжност прекарва до Освобождението на България.

Колоритен епизод в живота на Екзарх е неговата кандидатура за княз на свободното Княжество България през 1879. Това, че поставя кандидатурата си, е може би смесица от лична амбиция и желание да се покаже, че българите могат да се управляват без външна намеса. Но този ход на Екзарх е обречен на неуспех, тъй като Великите сили са се договорили, че князът на новата държава трябва да бъде родово свързан с европейските монархии. Също така неуспешно Екзарх се кандидатура за княз през 1886, след детронирането на Александър Батенберг. Междувременно заема редица високи длъжности в Източна Румелия.

Александър Екзарх умира през 1891-ва полузабравен. Все пак, видният българин преживява голяма радост, когато Народното събрание му гласува пенсия за особени заслуги пред страната. Гласува я само две години преди смъртта му, затова пък единодушно. Едно от свидетелствата за неговия патриотизъм е оставено от Жером Бланки, ръководителя на френската комисия за България през 1841-ва. Той пише: „Александър Екзарх вярваше, че изпълнява патриотично и религиозно дело, подпомагайки с всички сили издирванията, предназначени да привлекат вниманието на турското правителство и да пробудят симпатиите на християнска Европа към прекрасната и опустошена земя, наречена България”.

По публикацията работи: Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Свети Йоан Рилски

Почитаме Св. Йоан Рилски

Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..

публикувано на 18.08.24 в 09:59

Църквата “Св. Иван Рилски” в Старо село почита небесния застъпник на българите

Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..

публикувано на 18.08.24 в 07:00

Успение Богородично прославя необятната обич на Божията Майка

Наричат Света Богородица Майка на истинския Живот, която с молитвите си избавя от смърт човешките души. Тя е най-обичаната и най-прославяна след Бога, към която се обръщат всички. Църквата ѝ отдава почит на 15 август, в деня на нейното успение, когато..

публикувано на 15.08.24 в 04:05