Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Ива Пушкарова: „Българската система за помилване е една от най-добрите”

© Снимка: president.bg

Помилването е проява на висша държавна милост. С този аргумент преди година българският вицепрезидент Маргарита Попова създаде Комисия по помилване. Целта на новата структура бе да направи тази държавна политика видима, с прозрачна и разбираема за хората процедура. Днес вече има готова е-система с достъпна информация за помилванията. А анализът на опита в страните от ЕС, реализиран по проекта „От риск към сигурност: за реформа на системата за оценка на риска от рецидив” доказва, че в тази сфера България е сред отличниците. Това каза председателят на Комисията доц. д-р Ива Пушкарова в интервю за Радио България. И поясни:

„Нашата система е една от най-добрите. Резултатите от проектите, които правим, потвърди обстоятелството, че по-скоро изнасяме, отколкото да внасяме знание в тази област. С част от изследванията си, в това число и извън помилванията, по-скоро ние сме полезни на колегите от чужбина, а не те на нас. Защото те им позволяват да прозрат собствените си проблеми. Извършителите на тежки престъпления навсякъде са еднакви. Навсякъде наказателните системи реагират приблизително еднакво, обществата – също. Престъпността поставя навсякъде едни и същи въпроси пред всички. Това са вечните въпроси за добро и зло. Въпросът и за прошката се разбира еднакво в системите с еднакъв цивилизационен знак, каквито са в Европа. Но сегашната българска система и практики са много по-полезни на тях, отколкото техният опит на нас, именно защото са основани на знания. В повечето държави в ЕС проблемите са по-сериозни, отколкото у нас. Например, помилванията там нямат прозрачни процедури. Те се извършват от други държавни органи по различен вид процедура и много по-трудно минават, ограничени са до определени видове наказания. Великобритания например, бе осъдена минала година, защото системата й на помилване и на наказания не отговаря на Европейската конвенция за правата на човека. Заради това, че лице, на което му е наложено наказание доживотен затвор без право на замяна, практически не би могло да напусне затворите, дори ако е помилвано. Това е възможно, само ако лицето умира и само в тримесечния срок, в който по прогноза му остава да живее, ако така прецени държавата, и в случай, че има кой да го гледа”.

Защо при вицепрезидента Ангел Марин помилванията бяха доста повече?

„Вярно е, бяха много тогава. Но причините за динамиката може да са най-различни и не са свързани само с концепцията за помилването. Специално в онзи период има обективни процеси, предполагащи бум на помилванията. Например, отпадане на смъртното наказание, както и на други наказания, с влизане в сила на пробацията и промените относно престъпления, свързани с наркотици. Но обществото остана с погрешно впечатление, че става дума за пълни помилвания. А те само съкращават много дългите срокове. Друга част от помилванията е свързана със знанието по въпроса. По-рано е имало други представи за това какво трябва, за да се реши една преписка. Днес те са по-различни, с по-задълбочено знание. А и престъпността е по-различна. Все по-малко престъпници по принцип искат да излязат от затвора. Животът, който обществото им предлага на свобода, е много по-труден за тях и те не го предпочитат. Оттам вече се ограничава доста и възможността ни да им помогнем чрез помилване. Например, лице без образование, семейство и жилище, което е научено да използва престъпни модели, за да си осигури издръжка, което не познава пътните знаци и не може да пресече безопасно и една улица. Човекът дори да желае да бъде помилван, няма как да не му бъде отказано това, защото на улицата ще умре. А затворът го закриля, дава му здравно обслужване, каквото не е имал дотогава, възможност да придобие квалификация. Там спи на топло и се храни по три пъти на ден. Блага, които системите на затворите в цяла Европа предлагат на осъдените, но социалните системи в Европа не предлагат на неосъдените”.

Какви рецидиви има сред помилваните?

„Частично можем да видим рецидив сред помилвани по случайност, ако дойде информация. Може да се каже, че рискът от рецидив е най-нисък сред помилваните. Това важи и за България, и за всички останали страни, без значение дали лицата са помилвани изцяло или частично. Следват ги условно предсрочно освободените от затвора лица. Но реално рецидивират хора, които затворът не е успял да поправи. Защото те са под влияние на криминогенни фактори извън затвора. Например за лице, научено да краде и цял живот правило това, престъплението кражба е житейска стратегия. Затворът няма как да я промени. Излизайки от затвора, то се връща пак в същата среда при същите условия и пак избира тази стратегия. Имах един случай в личната си практика с непълнолетна крадла. Тя бе свикнала, че да крадеш е добро, защото я прави харесвана в семейството. Ако не се прибере с резултатите от откраднатото у дома, бива наказвана, оставяна да спи на улицата. Момичето се чувстваше добре, че успява и е добра крадла. В момента, в който системата й обясни, че това е лошо и тя разбра какво причинява на хората, от които краде, тя получи личностно разстройство. Няма да забравя думите й: „Сега знам, че е лошо да крада. Само че можете ли да ми кажете какво да правя, като се върна у дома? Ако не крада, ще ме убият. Пак ще върша същото, но с отвращение”. Рискът от рецидив, от престъпността изобщо, може да бъде овладян много повече, ако имаме добре разработени политики за социализация и реинтеграция. Независимо дали са българи, чужденци, от кои малцинства, с увреждания ли са, дали са завършили училище. Впрочем, образованието е универсално средство за борба с всякакъв вид престъпност”.

По публикацията работи: Татяна Обретенова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Иван Демерджиев

Разбираме колко важно е за Делян Пеевски да има нов главен прокурор

Членовете на Висшия съдебен съвет нямат нито юридическото, нито моралното право да изберат следващия главен прокурор при положение, че мандатите им отдавна са изтекли , заяви пред БНР бившият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. В..

публикувано на 08.09.24 в 15:38
Атанас Запрянов

Връщането на наборната военна служба може да дойде на дневен ред, ако не се запълнят вакантните места в армията

Засега не предвиждаме и не предлагаме на българския парламент да връща наборната военна служба , заяви пред БНР служебният министър на отбраната Атанас Запрянов. Той изрази надеждата с повишването на заплатите на военнослужещите от догодина да се..

публикувано на 08.09.24 в 13:38

София е част от световното юбилейно турне на Андреа Бочели

Световноизвестният италиански певец Андреа Бочели ще отпразнува 30-годишната си кариера и с българската публика на Националния стадион “Васил Левски”. На 14 септември той ще изнесе грандиозен концерт под звездите, тъй като София е включена в юбилейното..

публикувано на 08.09.24 в 10:51