Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Възстановената крепост край село Мезек се наложи като търсена туристическа атракция

{ include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: wikipedia.org

Край село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград и само на 1 км от гръцката граница, се издига една от най-емблематичните средновековни крепости в България. Построена е към края на XI и началото на XII в., вероятно по времето на византийския император Алексей I Комнин. Била е външна граница на Византия, която често е нападана от заобикалящия я варварски свят. В днешно време археологическият паметник привлича многобройни посетители, желаещи да научат нещо повече за българската история.

СнимкаСтените на крепостта били издигнати от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Входът а е на западната стена. Южната стена на твърдината била най-уязвима към нападения, затова дебелината й стига до 2,60 м и е увенчана с пет бойни кули за наблюдение и отбрана. До началото на XX в. крепостта е била много добре запазена, но към 1900 г. сериозно пострадала, тъй като от нея са вземани камъни за строеж на казармите в съседния Свиленград . В най-лошо състояние е Северната крепостна стена. Съборена е до нивото на терена от вътрешната страна. В наши дни старинната крепост край село Мезек е обявена за археологически паметник на културата от национално значение, а от 2009 г. е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на България. Потокът от туристи непрекъснато се увеличава след реставрацията й през 2013 г.

По проект на община Свиленград в подножието на каменната стена е пресъздадено разположението на старинно византийско селище. Показани са шатрите на царете, конниците, затворническите килии. В празнични дни животът край крепостта се възражда, благодарение на самодейци от клуба за изворен фолклор на с. Мезек. „ През лятото посрещаме най-много туристи, включително американци, руснаци, англичани и други чужденци – разказва Хубен Скерлев – екскурзовод към археологическия комплекс.

Снимка

„Крепостта е византийска и е построена с цел да охранява земите между реките Арда и Марица. Оттам идва и името на близкото селище Мезек, което на гръцки означава межда, тъй като се намира между две реки, между две граници. Цялата маришка низина до първите възвишения на Сакар планина, всичко се вижда от крепостта надлъж и шир. Доста сериозно съоръжение е била за годините си. Площта й е почти 7 дка, с 9 кули и дебели каменни стени. Била е непревземаема, самото й разположение е такова. Ако си представим, че се придвижваме в подножието към входа на крепостта, щяхме постоянно да бъдем под обстрела на войниците. Така е било и с вражеските войски. Докато стигнат до входа, те са намалявали значително, като численост. Самото селище е било разположено пред стените, заобиколено с по-малка стена. Хората, когато съзирали наближаващата опасност, влизали в крепостта и се затваряли зад непревземаемите й стени, за да се отбраняват. Години по-късно селото се е изместило встрани от крепостта. Тъй като тук е имало само военни гарнизони, археолозите не откриха следи от жилищни постройки или параклис, за каквито се предполагаше че има. Зад крепостните стени обаче са намерени основно останки от върхове на копия и стрели, шпори, подкови, бронзови татарски монети от XII – XIII в., средновековна керамика, каменни мелници, все неща които дават представа какъв е бил битът и животът на тогавашните гарнизони. Крепостта край Мезек е функционирала чак до XIV век, до османското нашествие и никога дотогава не е била превземана. Тя е била външна граница на Византия, която често е нападана от заобикалящия я варварски свят. Когато османците нахлуват в земите ни, те са по-многобройни, идват с артилерии и вече използват барут в оръжията си. Превземат крепостта и остават в нея известно време, докато решават да ползват строителния материал, с който е изградена за построяването на техните казарми в близост. Така крепостта е била разрушена . В последните години обаче, се направи много за нейната реставрация и консервация и вече е достъпна за многобройните туристи, които пристигат тук, за да се докоснат до многовековното й минало."

Снимки: wikipedia.org

Още от категорията

Аскетичната красота на средновековния храм „Св. Георги Победоносец”

Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..

публикувано на 06.05.20 в 07:00

На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч

Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..

публикувано на 18.01.20 в 08:00

Асеновата крепост, обвита в мистика и легенди

Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..

публикувано на 23.12.19 в 09:20
Подкасти от БНР