Вечерта е посветена на италианеца Бруно Бартолети, един от най-достойните оперни диригенти от втората половина на ХХ и началото на нашия, XXI век. Роден на 10 юни 1926 година в Сесто Фиорентино – предградие на Флоренция, Бартолети напусна този свят отново там, във Флоренция, на 9 юни 2013 г. – само ден преди да навърши 87. Кариерата му бе впечатляваща не само по отношение на репертоар и интерпретационни постижения, но и като продължителност – от 1953 до 2007 година! През тези десетилетия Бруно Бартолети се утвърди като незаменим специалист в две области: родния му италиански репертоар и съвременни произведения. Само един забележителен пример е световната премиера на „Изгубения рай“ на Кшищоф Пендерецки по едноименната поема на Милтън, която се състоя на 29 ноември 1978 г. в Лирик Опера – Чикаго под палката на Бартолети. С чикагския оперен театър Бартолети бе свързан цели 51 сезона, заемаше постовете артистичен директор, главен диригент, накрая и заслужил артистичен директор. Невероятните му познания в областта на оперния жанр и механизмите за работа с оперната трупа го превърнаха в ръководителя и съветника, заслужил най-голямо доверие в Лирик Опера в продължение на десетилетия. Именно Бартолети изгради оркестъра на Лирик Опера и го превърна в един от най-добрите оперни състави в света. Около 2006 – година преди да издирижира последния си спектакъл, повече от 90 процента от оркестрантите на чикагския театър бяха подбрани, назначени и обучени от него. До ден днешен ветераните на Лирик Опера говорят с умиление за неговата опека, за невероятните му познания по отношение на звукоизвличане и стил и за благоговението, с което е подхождал към всяка творба, която е дирижирал. Вместо да преследва бърза слава и международна кариера, този достоен и честен музикант предпочете да работи всеотдайно и интензивно в един-единствен театър, докато го превърне в световен лидер, устоявайки на изкушенията да разпилява силите и таланта си в различни посоки. Но близките му, дългогодишни връзки с италианските театри от Флоренция, Милано, Рим, Парма, Генуа и Болоня го направиха ценен „разузнавач“ за Лирик Опера – както по отношение на репертоар, така и на връзки с водещите световни изпълнители.
Бруно Бартолети е роден в семейството на Умберто Бартолети – ковач и любител-музикант, който свири на кларинет в един от флорентинските духови оркестри. Като дете Бруно свири на флейта-пиколо. Учителката му по музика открива таланта му, а съпругът й – скулпторът Антонио Берти, му дава препоръка за Консерваторията „Керубини“, където Бруно учи флейта и пиано. По-късно младият Бартолети свири в оркестъра на Майските музикални тържества, след което става корепетитор на певците в Театро Комунале – Флоренция. Театърът му дава възможност да работи като асистент на големи диригенти: Артур Родзински, Димитри Митропулос, Виторио Гуи и Тулио Серафин. Последният го окуражава да учи дирижиране. През декември 1953 година Бруно Бартолети дебютира като диригент в Театро Комунале в родния си град с „Риголето“ на Верди. През 1957 г. става постоянен диригент на Майските музикални тържества. Същата година е назначен за главен диригент на Кралската датска опера, където работи до 1960 година. Важен етап в кариерата му е италианската премиера на „Нос“ от Шостакович на флорентинския фестивал. От 1965 до 1973 г. Бартолети е артистичен директор на Римската опера. Завръща се в ръководството на големия майски фестивал във Флоренция чак през 1985 г., за да поеме длъжността артистичен директор до 1991 година. Американският му дебют е през 1956 – Бартолети е на 30. Създадената едва две години преди това Лирик Опера от Чикаго има нужда от диригент, който да замести заболелия Тулио Серафин в новата постановка на „Трубадур“. Серафин го препоръчва, прочутият баритон Тито Гоби го одобрява и Бартолети дебютира триумфално, за да издирижира в Чикаго повече от 600 представления на 55 опери в следващите 51 години. Последната му продукция в Лирик Опера датира от 2007 година и (вероятно случайно, а вероятно съвсем не) това отново е Верди: „Травиата“ с участието на млади звезди – латвийката Марина Ребека и малтийския тенор Джоузеф Калея. Но изключителният принос на Бартолети са не само италианските постановки в Чикаго. Той представя за първи път на публиката в Лирик Опера „Електра“ на Щраус, „Воцек“ на Берг, „Огнения ангел“ и „Любовта към трите портокала“ на Прокофиев, „Замъка на херцога Синята брада“ на Барток, „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович и „Катя Кабанова“ на Яначек. Важни премиери през този половин век в Чикаго са и „Били Бъд“ на Бритън от 1970 г. и споменатата вече световна премиера на „Изгубения рай“ на Пендерецки.
Бартолети е канен и в Миланската Скала и то още от 1958 година. Негови са 13 постановки на прочутия театър в Милано. Дирижирал е и в Театро Колон – Буенос Айрес. В оперните среди Бартолети е бил известен с две основни качества – много талантлив и много скромен. Притежавал е изключителен усет за вокални таланти и качествено пеене, но също така и набито око за действително способни начинаещи диригенти. Той осигурява на много свои млади колеги първите важни ангажименти в Лирик Опера и помага за старта на световните им кариери. Благодарение на него фигури като Рикардо Шайи и Даниеле Гати дебютират на американския оперен подиум. Въпреки, че се фокусира почти изцяло върху оперния жанр, Бартолети има и някои сериозни изяви в симфоничния. Той е диригентът, осъществил няколко световни премиери на творби от Лучано Берио, Луиджи Даллапикола, Паул Десау, Лодовико Рока, Джан Франческо Малипиеро и Алберто Хинастера. Сред най-известните ми звукозаписни реализации са „Бал с маски“ с Тебалди и Павароти, „Джоконда“ с Кабайе, Павароти, Балтса, Гяуров и Милнс, „Манон Леско“ с Кабайе и Доминго, но в нашата оперна вечер ще припомним например един „Трубадур“ от 1975 г., осъществен в Берлин с хора на Дойче опер и Щатскапеле. За нас този запис е важен най-вече заради участието на Райна Кабаиванска. Ще прозвучи и откъс от друг запис на „Трубадур“: спектакъл на Лирик Опера – Чикаго от 1987 година с участието на Анна Томова-Синтова. Цялостният запис, който ще предложим на меломаните е на рядко поставяния на сцена и рядко представян в ефира Триптих на Джакомо Пучини: „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ в една от най-хубавите интерпретации на творбата, издадена през 1994 година от фирмата DECCA. Централна фигура в тази регистрация е великолепната италианка Мирела Френи, солистите, хора и оркестъра на Майските музикални тържества във Флоренция дирижира Бруно Бартолети. В ролите участват:
„Мантията“: Микеле, собственик на шлеп – Хуан Понс Жоржета, негова съпруга – Мирела Френи Луиджи, хамалин – Джузепе Джакомини Селдата, хамалин – Пиеро Де Палма Кърта, хамалин – Франко Де Грандис Невестулката, негова жена – Глория Скалки Продавач на песнички – Рикардо Касинели Двама влюбени – Барбара Фритоли, Романо Емили
„Сестра Анджелика“: Сестра Анджелика – Мирела Френи Принцесата – Елена Сулиотис Игуменката – Глория Скалки Сестра наставница – Ева Подлес Учителката на послушничките – Николета Куриел Сестра Дженовиефа – Барбара Фритоли Сестра Осмина – Валерия Ескозито Сестра Долчина – Олга Романко Други сестри: Дебора Беронези, Сабине Макули, Лаура Керичи, Марина Миор, Мариза Сиколо
„Джани Скики“: Джани Скики – Лео Нучи Лаурета, негова дъщеря – Мирела Френи Старата Дзита – Ева Подлес Ринучо, неин племенник – Роберто Аланя Герардо, племенник на Буозо – Рикардо Касинели Нела, негова съпруга – Барбара Фритоли Герардино, техен син – Барбара Герини Бето ди Синя, зет на Буозо – Джорджо Джорджети Симоне, братовчед на Буозо – Енрико Фисоре Марко, негов син – Орацио Мори Чека, съпруга на Марко – Николета Куриел
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно