„Да се хванем за зелено” – в този любим български израз „зеленото” са толкова полезните коприва, лапад, лобода, които се появяват на трапезата ни през пролетта. Народът ни казва: „Закука ли кукувицата, покаже ли се копривата – идва пролетта.” Копривата присъства в още много поговорки и поверия, както и в някои магически практики. Лечебните ѝ качества я нареждат сред най-разпространените народни средства при различни здравословни проблеми.
Според традицията, коприва се яде за първи път на Гергьовден. Растението присъства и в почти всички ритуални практики, свързани с празника. Символ на здравето, тя се вплита в зелените гергьовски венци и китки. В нощта преди Гергьовден жените доят овцата, която първа е родила агнета от началото на годината. Съда за млякото е окичен с пролетни цветя, завързани с червен конец, а сред тях се слага и коприва. С венец от здравец, къпина, коприва и глог, заплетени с червен конец пък се украсява главата на овцата. Такъв венец се закачва и на вратата на кошарата. На празника стопанките кичат чешми и кладенци със зеленина, а в котлите (или ведрата), с които носят вода слагат стрък коприва – за здраве. В някои краища на страната било прието най-възрастната жена в семейството да „нажари” (или да „опари”) краката на децата докато са още под завивките. Вярва се, че това ще им донесе здраве.
Парливите листа на копривата, преплетени със здравец и глог, хората закичвали на входните си врати и като средство срещу различни зловредни влияния и беди. Счита се, че копривата прогонва лошите духове. Коприва се използва и при разваляне на магии и заклинания, както и против уроки. Ако някоя мома искала да отмъсти на любимия си за изневярата му, свивала китка от коприва и му я подарявала. Символът на това действие – както сърцето ѝ е изгоряло от мъка, така да изгори и неговото.
Някога от коприва получавали здрави влакна, от които изработвали тъкани. Приготвяли и зелена боя, използвали я за оцветяване на великденските яйца, както и на текстил. Някога във всеки дом изсушавали големи количества от растението – за храна и лечение през зимата. С коприва се приготвят много традиционни постни ястия. Тя е чудесно допълнение и към месните блюда.
В народната ни медицина се прилагат отвари от всички части на растението. Листата и стеблата се берат от първото появяване през пролетта, а корените се вадят през есента, когато цъфтежът е приключил. Налагане с коприва е особено ефикасно при парализирани крайници, ревматизъм и пр. Счита се, че зеленият цвят на храната помага при депресивни състояния. А отварата от коприва подобрява работата на сърцето, има кръвоспиращо и общо укрепващо действие, помага при захарен диабет и наднормено тегло. Копривата е прекрасно средство и за всички, които страдат от пролетна умора.
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...