Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е известна като една от най-обичаните солистки на „Мистерията на българските гласове”, а също и като част от трио „Българка”. С тези формации тя е омайвала публиката в престижни зали на няколко континента.
Уникалният ѝ сопранов глас превръща всяка нейна сценична изява в празник и лек за човешката душа. Поредицата от признания, ознаменували високата ѝ изпълнителска класа през годините, е внушителна: първи награди на международните фолклорни фестивали в Нови Сад (1961 г.), Тунис (1967 г.) Братислава (1973 г.), а през 2007 г. е наградена със статуетката „Нестинарка“ на МФФ Бургас за особен принос към българската народна музика. Не по-малко респектиращ е соловият ѝ странджански репертоар – повече от 250 записа за фонда на БНР.
С гордост мога да кажа, че съм щастлива певица, а годините никак не са малко – споделя тя. – Освен с публиката съм щастлива и със срещите ми с прекрасните ми колеги у нас и по света. Първите записи бяха в Лондон с Кейт Буш и трио „Българка“, в което пеех заедно с моите колежки Ева Георгиева и Стоянка Бонева. По покана на Джо Бойд работих близо 20 години извън страната. Чрез нас хората по света узнаха за нашата малка България. Работила съм с Линда Ронстад, с холандския композитор Роберт Елмар издадох албума „Керанка“... Големият музикант Джордж Харисън дойде от Калифорния в Лондон да слуша трио „Българка“. Бяхме поканени в неговото имение, където направихме голям концерт. Заедно с негови колеги-китаристи пяхме заедно от сърце. Работила съм с етномузиколога Марта Форсайт от Бостън и много други. Горда съм, че наскоро пях с мои колеги в Бургас, Варна, също в Сандански, Банско. На 5 октомври ще бъда в Кипър. Преди години пях в тази страна за президента Макариос. Радвам се, че не са ме забравили и сега пожелаха да чествам своята годишнина и там. Планираме голям концерт с мои колеги на 22 октомври в София. Все още работя, защото Бог ми държи хубавия глас. Жива и здрава съм и съм щастлива, че още мога да пея и да получавам обичта на хората у нас и по света.
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..