Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90% от плодовете и зеленчуците на пазара в България са вносни, а земеделието се свива

Близо 90% от зеленчуците и плодовете, които ядат българите, са вносни, а родното производство е напълно смачкано, съобщи Чавдар Маринов, изпълнителен директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци. Според Националната статистика за десетте месеца на 2018 г. вносът на пресни зеленчуци е нараснал с 11,7% за година до 226,7 хил. тона, а този на пресни плодове – с 9,4%, до 255,3 хил. тона.

В същото това време е регистриран 2% спад на реализираната крайна продукция в селското стопанство. И това при положение, че на българските земеделци за миналата година са изплатени 1.3 млрд. евро субсидии – повече от половината идват от Европейския съюз, а останалите са от държавния бюджет, както съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов.

Българското селско стопанство очевидно е в недобро състояние и това се усеща от всеки български гражданин, който пазарува хранителни продукти. Българските плодове, зеленчуци, месо, яйца, млечни продукти и т.н. земеделски стоки са в минимални количества и почти всичко за трапезата идва от внос – главно от Турция, Полша, Сърбия, Гърция и Северна Македония.

Българското селско стопанство произвежда около 5% от брутния вътрешен продукт и тенденцията не е благоприятна. А допреди 30-ина години България снабдяваше с хранителни продукти целия социалистически лагер. След установяването на демокрацията в селското стопанство бяха направени реформи, които за съжаление не дадоха очакваните положителни резултати. Връщането на насилствено колективизираните земеделски земи на предишните им собственици или техните наследници само раздроби собствеността и новите фермери се оказаха притежатели на съвсем малки селскостопански площи от по-малко от хектар, с които са неспособни да изхранват дори семействата си, камо ли да се конкурират на националните и международните пазари. Това доведе до масово напускане на западащите села и ферми от младото поколение, като в малките населени места останаха предимно хора в пенсионна възраст. Единствено зърнопроизводството успя в известна степен да се консолидира и модернизира и там се оформиха съвременни и адаптивни средно големи фирми, които успешно изнасят зърно в Европа и по света.

Производството на етерични култури – маслодайни рози и лавандула преди всичко, също успя да си стъпи на краката и страната остава един от световните лидери в търговията с етерични масла. България е и най-големият производител на билки и подправки в Европейския съюз. По данни на Евростат през 2017 г. в страната са отгледани общо 81 хил. тона ароматни и медицински растения, както и подправки.

Селското стопанство има дълги традиции в България, която само допреди няколко десетилетия беше развита аграрна страна. Сега вече не е така. На развитието на аграрния отрасъл днес не помагат нито прекрасните природни условия, нито финансовите инжекции от страна на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Свитото аграрно производство и продажби, води до спад на доходите на фермерите. За 2018 г. според НСИ техните доходи са се понижили с 14.8%, докато в останалата част от икономиката те са нараснали с над 7%. Това неизбежно отблъсква както инвеститорите, така и работната ръка, защото говори за ниска рентабилност и недостатъчна добавена стойност. А и липсват всякакви признаци за положителни промени – така например обещаващото биоземеделие си остава нещо маргинално и представлява само 5% от продукцията на целия отрасъл. В крайна сметка българите все повече консумират вносни плодове, зеленчуци, млечни продукти и месо. И си спомнят колко вкусни бяха допреди няколко десетки години тези продукти родно производство, благодарение на труда, уменията на фермерите и благоприятните природни условия.

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Съавтор на една 16-те статии с участие на INSAIT е единайсетокласничката Рени Паскалева от ПЧМГ, участник в лятната изследователска програма на INSAIT за ученици.

Българският INSAIT изпреварва Кеймбридж на знаков форум за изкуствен интелект

Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет е с повече статии на Computer Vision and Pattern Recognition Conference (CVPR’24) от знакови западни университети. Конференцията, която тази..

публикувано на 21.06.24 в 16:55

Първият летен ден - горещ, с предупреждение за опасно високи температури

В петък, 21 юни, ще продължи горещата вълна и слънчевото време. В източната половина на страната ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток, в западната ще е почти тихо. Максималните температури ще бъдат между 33° и 38°, в Източна България -..

публикувано на 20.06.24 в 19:35
Тримата митрополити, от които ще бъде избран Българският патриарх (от ляво надясно): Гавриил Ловчански, Григорий Врачански и Даниил Видински.

Светият синод излъчи тримата кандидати за Български патриарх

След дълго заседание, продължило няколко часа, Светият синод излъчи тримата митрополити, измежду които трябва да бъде избран новият Български патриарх. Това са Ловчанският митрополит Гавриил, Врачанският митрополит Григорий и Видинският митрополит Даниил...

публикувано на 20.06.24 в 18:15