Отдавна производството на вино и лозарството не запазена територия само за мъже. Но да произвеждаш не обикновено вино, а истински еликсир, който има европейски сертификат за биопродукт, да се грижиш за лозя, които са се ширнали в прави редици, чак до хоризонта, да обработваш близо 300 дка от най-чистата природа в България – част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, да даваш работа на десетки семейства в един от най-изостаналите икономически региони на страната ни, това вече е присъщо на малцина. Духът на предприемач със смели идеи и несломим оптимизъм са характеристики на личността на Албена Симеонова.
Тя е родена в Перник. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, със специалност биология и химия. По-късно специализира Агроекология и Управление на околната среда в САЩ, но вече 20 години живее в гр. Никопол, за да е по-близо до земята си.Албена се занимава с отглеждането на 290 дка лозя в землището на с. Любеново, и вече е сред крупните винопроизводители в Дунавския регион на България. Като търговец, тя свързва името на своето вино с региона на Никополското плато, в който е произведено. Причината е, че тук се спазва и цени много стара лозаро-винарска традиция, която тя доразвива, обработвайки земята на една от най-чистите и запазени в екологично отношение територии в страната, а може би и в Европа. Заради активната си роля в проекти, свързани с екологията и положените усилия в защита на сектора биоземеделие, Албена Симеонова е избрана за председател и на Българска асоциация Биопродукти (БАБ), която обединява всички биопроизводители в страната.
Доскоро всеки можеше да се срещне лично с нея в дните на Седмичния фермерски фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“, организиран пред сградата на Земеделското министерство в София. Там Албена Симеонова представи своите биовина – червено от сорта Каберне Совиньон и розе от сорта Сторгозия.
Предприемчивата българка е убедена, че храната трябва да бъде насочена към здравето на хората и към опазването на околната среда.
В земеделието аз не използвам пестициди, химически торове или генно модифицирани организми. Моите лозя се намират в Никополското плато, районът е включен изцяло в европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Имам нови 120 дка лозя, а на последното изложение Зелена седмица, в края на януари в Берлин тази година, първото вино, което се продаде беше моят Мускат. Макар да е бяло, а знаем, че по традиция през зимата повече се пие червено вино, то се оказа фаворит на изложението. Много добри отзиви има и за розето, което произвеждам. Високо го ценят сомелиерите, но най-вече се харесва от обикновените потребители.
Според Албена, най-важното за всеки винопроизводител е да се вглежда добре във вкусовете на потребителите и да се стреми да разнообразява продукцията си. По-ниското алкохолно съдържание също прави виното ѝ пивко и леко. Произвеждам вино за износ в Белгия и Дания, но едновременно продавам и в България, допълва Албена Симеонова. Харесва се извън страната, защото вкусът е съвсем различен от познатите масови вина. Тайната е в качественото грозде, а аз залагам тъкмо на грижата за гроздовата реколта. Почти целият труд е на ръка, поради тази причина съм един от най-големите сезонни работодатели в района на град Никопол. На щат работят 25 човека, но сега, в сезона на резитбите, на полето са над 80 души. Хората от околните села са ангажирани в зарязването. Лозята ми са само в землището на с. Любеново, но там сега работят хора от Никопол, Въбел и Новачене. Разполагам с всички необходими съвременни машини за обработка на лозовите масиви. Капиталовложението е голямо, работата не е за всеки, изисква се много голямо търпение и желание да продължиш напред. Хубавото е, че вече има много европейски програми, които помагат на подобен прохождащ бизнес и на занимаващите се с биоземеделие. А това, че страната ни е част от Европейското семейство, носи ползи за повечето земеделски производители.
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
През 2025 година по план трябва да бъде завършен първият в България и Югоизточна Европа радиотелескоп, известен като LOFAR-BG. Той ще е част от нидерландския Институт по радиоастрономия ASTRON, съобщи репортерът на БНР Добромир Видев. Съоръжението с..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с обща дължина 28 м е оборудван със стъклен парапет и 7 стъклени прозореца , които са част от пода...
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв..
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на..
В "България днес" на 7 януари ви срещаме доайена на българската общност в..