Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ингрид Шикова: Кризата на доверието в политиката и политиците е причина за ниската избирателна активност

Марчела Абрашева, Ингрид Шикова и Владимир Шопов Снимки: БГНЕС

Дни след проведените на 26 май избори неизвестните около състава на новия Европейски парламент, формирането на стабилно мнозинство, работеща Комисия и перспективи за развитиена съюза, провокират множество анализи и дискусии, но сякаш въпросите все още си остават повече от отговорите. Нуждаем се от трезва преценка и анализ, лишен от политически пристрастия и спорове. Именно такъв откровен разговор под наслов „Евроизбори 2019: какво следва?“ бе проведен в Дома на Европа под патронажа на Бюрото на Европейския парламент в България. В него участие взеха експертът в областта на политиките на ЕС Ингрид Шикова, политологът Владимир Шопов и регионалният директор на агенция „Кантар“ за България Марчела Абрашева. Името ѝ може да звучи непознато, но тази агенция прави една много важна система от проучвания, на която се позовават почти всички анализи и коментари, посветени на случващото се в Европейския съюз – Евробарометър.

Един от акцентите в разговора бе избирателната активност, тъй като на фона на безпрецедентната 51-процентова активност в рамките на ЕС, в България този процент е доста по-нисък – 33.27 на сто. Според Абрашева, ниската избирателна активност у нас не е проява на евроскептицизъм или критика, а е по-скоро диагноза на родната политическа действителност и липса на увереност, че българските гласове в Европа имат значение:

Струва ми се, че отвъд вътрешнополитическия контекст, който обуслови тази избирателна активност, колкото по-бързо българският обществен дебат започне да излиза от ситуацията, в която ние се възприемаме като малка държава, от която нищо не зависи, в толкова по-голяма степен ще можем да променим тази картина.

Ингрид Шикова определи нежеланието да упражним правото си на глас като криза на доверието в политиката, политиците и личностите, които се борят за нашето доверие. Това, в една или друга степен, важи за целия ЕС, но положителното е, че у европейските граждани се е появил инстинкт за самосъхранение, който ги кара да искат съюз, който защитава. В заключение, Шикова посочи:

Какъв е моят основен извод, свързан с ниската избирателна активност в България? Аз съм свидетел, че информационното бюро на ЕП в София и колегите положиха неимоверни усилия, за да обикалят из страната и да обясняват колко е важно да гласуваме. Истината е, че не е достатъчно. Моето послание специално за България е, че имаме нужда от още много просвещение по европейските въпроси. Трябва да продължим мисията, която сме подели да работим с младите хора.

След като анализирахме причините за тези резултати, трябва да поговорим и за последиците от тях. По думите на политолога Владимир Шопов, новият европейски парламент ще заприлича по-скоро на национален. Ще бъдем свидетели на по-голяма фрагментация, но не просто в броя на партиите, а на факта, че в самата институция техния относителен дял се сближава. Това ще затрудни изключително много функционирането на Европарламента. Според Шопов следващото парламентарно мнозинство ще бъде конструирано от свръхголяма коалиция, която ще има обща програма, но в ежедневието често ще бъдем свидетели на множество различни коалиции по определени теми. В този смисъл ще е изключително интересно кой ще оглави Европейския парламент и ще управлява тази сложна коалиция.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 16 август 2024 г.

В „България днес“ на 16 август научаваме как се подготвят за новата учебна година в гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ – Цариброд, както и четат ли български книги младежите от българското национално малцинство в сръбския град. Традиционно в..

публикувано на 16.08.24 в 19:00

Археолози откриха в стария Филипопол над 500 антични монети

Повече от 500 монети от различни епохи и златна заготовка за изработка на ювелирни изделия откриха археолози в Пловдив. Находките са от спасителни разкопки в подножието на Стария град близо до парадната Източна порта на античния Филипопол. В римската..

публикувано на 16.08.24 в 18:25

Проучват последиците за водата и видовете в Черно море от войната в Украйна

Първа експедиция ще анализира влиянието на войната в Украйна върху морската околна среда в българската акватория. Изследванията са по проекта SCIRENA II, който се изпълнява от Института за морски изследвания на Кралство Норвегия и Басейнова дирекция..

публикувано на 16.08.24 в 18:22