На специален интерес в етнографския комплекс на родопското градче се радва тъкачницата на Нина Чолакова. Възникнало преди около 10 000 години, тъкачеството е единственият начин за производство на дрехи в Европа до появата на първите фабрики за текстил през ХVIII-XIX в. Тъкаческата сръчност на българката се предавала от поколение на поколение в кръга на семейството, а с годините е доведена до съвършенство.

Тъкачката Нина Чолакова посреща всеки свой гост в дюкяна си в стария Златоград с широка усмивка и с готовност да разказва и показва. По професия Нина е счетоводител. Преди около 12 години обаче заедно със своя съпруга Николай, който е текстилен техник, решават да се посветят на древния занаят, като го представят на туристите. За разлика от съвременната текстилна индустрия, Нина работи с напълно естествени материали – казва ни самата тя и продължава:

„Целта ни е да покажем занаята, както са го правили нашите предци. Заради трудното намиране на памук, тук са работили предимно с вълна. Коприната също не била особено разпространена. Днес пък все по-трудно се намира истинска прежда. Ние доставяме нашата от предачницата в Сливен (Южна България), а от Казанлък идват памучните конци. Памукът държи тъканта стегната. Сега на младите като им кажеш, че тук се е правил плат за дрехи, те те гледат учудено. Мислят си, че тениската им, ей така, сама е дошла в магазина. И не ги влече това, а и не знам дали все още има специализирани училища".

„Преди време имахме училище и тъкачница, но те отдавна са затворени. За жалост, нямаме много последователи. А така занаятът постепенно ще отмре. По къщите вече никой не поддържа стан и не тъче. Няма и суровини, защото хората вече не отглеждат овце за вълна. Някога дори козината на козите се е използвала. От нея се е правил козякът, който се е поставял на земята и са спали на него. Той не просмуква влага и е труднозапалим. А нашите предци са спели на земята, върху пръст и кал, близо до огнището. Ямурлукът на овчаря също се е изработвал от козяк, за да бъде предпазван от дъждовете“.

Освен да показва на туристите какво представлява станът и как се работи с него, Нина прави различни изделия, които могат да влязат и във всекидневна употреба: възглавнички, терлици, кърпи, черги, торбички…

„На туристите са им интересни и ги купуват – обяснява Нина - А и напоследък се възражда интересът към старите обичаи. Хората започнаха да ходят по събори с носии и търсят нещо, в което да си сложат вещите, което и да подхожда на костюма им. Други си правят механи и търсят възглавнички за миндера или черга за пода. Няма нещо, което да се е застояло по рафтовете повече от седмица-две. Но то и физически няма как да смогнем с повече продукция. Метър черга, например, се изработва за три-четири часа".

Снимки: Красимир Мартинов