Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

БНР - преносител на доброто

Как животът в обезлюдените села у нас провокира съпричастност

| обновено на 25.05.20 в 02:35
Снимка: архив

Според демографските данни на Национални статистически институт, към края на м.г. в 23% от населените места в България броят на жителите е от 1 до 49 души. Област Велико Търново е на второ място в страната по обезлюдени селища. Тъкмо в такова село „без хора“ живее Цана Цвяткова – героинята от репортажа на Здравка Маслянкова – кореспондент на БНР в този район. По телефона, който често е единствената връзка със света на балканското село Горановци, кореспондентката ни разговаря с единствения му жител – 73-годишната Цана Цвяткова. Съдбата на възрастната жена, която по време на епидемията от Covid-19 беше оставена в пълна изолация, без достъп на роднини и социални служби до нея, трогна читателка на страницата на Радио България на английски език.

Една шотландка от Обединеното кралство, не остана равнодушна към съдбата на самотно живеещата българка, която посреща битовите си нужди само с пенсия от 118 лв. и се изхранва с продукти, които сама отглежда в градината на своя дом. За дамата от Шотландия тази воля за живот – сам, високо в планината, е достойна за възхищение и голямо уважение. Самата тя познава атмосферата в българските села, тъй като посещава страната ни за първи път през 2007 г., а в момента живее в село Генерал Тошево, Североизточна България.

Читателката на сайта на Радио България на английски език решава да изпрати до Цана Цвяткова колет със сладкиши и храни. Нито една куриерска фирма обаче не изпълнява доставки до махалата, в която живее Цана. Това не я обезсърчава и тя се свързва с екипа ни. Колегите от английската секция на Радио България приемат присърце идеята да помогнат доброто да стигне до Цана Цвяткова. И успяват. Съдействат им колегите от БНР Здравка Маслянкова и Албена Мирошникова.

Благодарение на задружните усилия, Цана Цвяткова вече получи посланието на доброто, което една непозната за нея шотландка ѝ изпрати чрез БНР. Дарителката, която не пожела да се афишира, ни показа, че не е нужно да разполагаш с много, за да покажеш съпричастност и да вдъхнеш кураж на самотен човек в трудно време.

Милият жест обаче насочи отново нашето внимание към върволицата от проблеми на обезлюдените села.

Човекът, поел посредническата роля за предаване на колета, е кметският наместник на с. Райковци Петьо Коев. Той също е сред невидимите герои на днешния ден, които помагат да не липсва нищо на хората в социална изолация.

Заради извънредните мерки около Covid-19, спира напълно автобусният транспорт до великотърновските села. Тогава кметът започва да доставя с личния си автомобил хляб, лекарства и всичко, от което имат нужда хората там. „Тъжна история, голям демографски срив има, но той е започнал още от 60-те години на миналия век“ – казва ни Петьо Коев, на кметския пост от 25 години. „В средата на миналия век тук е имало община с 2300 жители и 22 прилежащи махали. Когато аз поех кметския пост, бяха останали 16 населени места с общо 115 души. Сега сме 25.“


„Не се отрази сериозно извънредното положение при нас. Живеем в същия ритъм – казва Петьо Коев. – Единствено, спря общественият превоз от Търново до Мишеморков хан, последната населена точка в общината. Но сега вече имаме транспорт – два пъти седмично. Паника за презапасяване с храна заради пандемията тук нямаше. Просто хората знаят, че наближи ли зимата, те трябва да имат достатъчно храна, за да не гладуват, защото падне ли дълбок сняг, доставка на храна няма. Никак не е лесен животът ни. Както повечето жени от нашия край, и Цана Цвяткова от с. Горановци се е занимавала със земеделие и скотовъдство през целия си живот, като единственият им трудов стаж е към горското стопанство, когато са залесявали гори. Много малко хора биха се решили да живеят като нея.

Тя е на върха, къщата й е в най-високата част на селото. Наоколо няма никой. Основно Цана разчита на себе си. Получава помощ и от Червения кръст, и от социалните служби. Въпреки трудностите, тя не иска да живее на друго място. Както повечето хора в Балкана, и Цана не желае да напусне родното си място.

Природата тук е забележителна, разказа ни още кметът на с. Райковци Петьо Коев. По думите му, сега всичко е цъфнало и потънало в зеленина. За съжаление обаче условия за туризъм няма. Единствено хижите „Грамадлива“ и „Химик“ все още привличат хора, които обичат да се движат сред природата. 

Снимки: архив и БНТ

Още от категорията

Една от основните суровини за производство на биогориво у нас си остава дървеният материал.

Биомасата – евтино гориво, което щади природата

С настъпването на зимата на дневен ред идва въпросът за отоплението, особено щекотлив за българите. Как то да е хем евтино, хем ефикасно и едновременно с това да не замърсява природата? Мнозина са си задавали и си задават този въпрос. Оказва се, че решение..

публикувано на 28.10.09 в 13:46
“Усещането за свобода е най-голямата тръпка при карането на мотор”, твърди Емил Лазаров.

Мото клуб “Черните рози”

Усещането за свобода е най-голямата тръпка при карането на мотор. Така 36-годишният Емил Лазаров от Казанлък обяснява любовта на много мъже към “железния звяр”. Емил е президент на един от най-старите мото клубове в България – “Черните рози”. Историята му е..

публикувано на 28.10.09 в 12:48

Защитата на интересите на полицията минава през доверието на обществото

Полицията е много сложна институция и защитата на интересите на служителите й не е нито само синдикален, нито само професионален въпрос, смята социологът Антоний Гълъбов. По думите му много важно е да се разбере, че секторът за сигурност в демократичните..

публикувано на 28.10.09 в 10:12