На 14 юни преди 167 г. от този свят си отива Захарий Зограф – видна фигура на българското Възраждане, останала в историята не само с художествената си дейност, но и с борбата си за налагане на родния език в богослужението.

Творецът от прочутата Самоковска школа завещава на поколенията множество изключителни творби. И днес в църкви и манастири могат да се видят неговите икони и стенописи – „Страшният съд” с изобразените като грешници пловдивски чорбаджии и кокони, в Бачковския манастир; ликовете на светите братя Кирил и Методий в Троянския манастир; „Колелото на живота” с двата сценария, по които човекът може да измине земния си път, в Преображенската света обител и пр.

Според хората на църквата обаче именно най-прочутият български иконописец извършва христоотстъпничество в изкуството, проправяйки път към залеза на иконата преди Освобождението и ставайки родоначалник на светската живопис у нас. Захарий Зограф е осъждан и заради дързостта си да изобрази своя лик върху манастирските стени и така да изтъкне човека творец като контрапункт на Вселенския създател.

За новаторството и дързостта на идеите на зографа Захарий и за поколенията майстори, които изграждат най-представителната иконописна школа в България − Самоковската, разказва проф. Елена Генова от Института за изследване на изкуствата при БАН. Вижте и чуйте интервюто в публикацията от архива на Радио България, която ви припомняме днес: „Проф. Елена Генова представя: Самоковската иконописна школа”.

Редактор: Диана Цанкова