Има връзка между качеството на живот в дадена страна и удовлетвореността на гражданите от начина, по който там функционира демокрацията. В държавите където качеството на живот е по-ниско, се наблюдава неудовлетвореност от настоящата политическа система. Заключението е на експерти от Центъра за изследване на демокрацията в България, които анализираха резултатите от проучване в 10 държави в Централна и Източна Европа. В него анкетираните съпоставят ползата от това да си свободен или да се придържаш към традиционните национални ценности. Проучването е проведено от базирания в Братислава институт GLOBSEC, а резултатите от анкетата в България дават тревожни сигнали.

Заслужава внимание изводът на анализаторите, че повечето българи предпочитат авторитарен режим пред либерална демокрация. Те са готови да се откажат от свободата на словото или на движението в замяна на финансова изгода или повече сигурност в страната. Притеснителен е фактът, че у наспод формата на защита на привидни традиционни ценности се оправдава насилието над хора, различни по етнически, религиозен и друг признак.

Разговорът тук трябва да започне с темата за думите – те имат изключителна сила. Затова, когато се задава въпрос за отношението към традиционните ценности,  трябва да се изясни за какви традиционни ценности става дума. Понеже е много важно да си уеднаквим понятията – уточнява д-р Радосвета Стаменкова от Асоциацията по семейно планиране, в интервю за програма „Христо Ботев” на БНР:

„Ние българите, много искаме някаква промяна и нещо хубаво да ни се случи, но същевременно ни е страх пък нещо да не стане – така си живеем в тази дилема. Първото клише, което ми идва наум е това, което сме свикнали да чуваме и в училище, че българинът е много трудолюбив и изключително гостоприемен. Дали обаче гостоприемството и трудолюбието са наши традиционни ценности, или са нещо, което много ни се иска да бъдем, но ние не сме и всъщност това е пожелателното ни мислене. Ако мен ме попитат за позитивните традиционни ценности, иска ми се да вярвам, че като такава имаме  грижата за бедните и слабите – да помагаме на тези, които имат нужди. Бих искала да вярвам, че от семейна гледна точка традиционна ценност е да се погрижиш за възрастните си родители, да ги подкрепиш когато те са към края на живота си, или ако има някой болен член на семейството. Иска ми се да вярвам, че традиционна наша ценност е отглеждането и възпитанието на децата с любов, с подкрепа и с идеята да помогнем на детето да разгърне крилете си.”

Трябва да си обясним какво е това традиционна ценност и върху какво изграждаме мирозданието си, казва д-р Стаменкова и дава за пример харесваната от всички в България шопска салата – колко традиционна българска ценност е тя, след като е измислена в рецептурниците на „Балкантурист“ – фирмата за пътувания преди 50 години.

„Аз питам – традиционна ценност ли е хорото пред Народния театър, което се появи през последните годиини? Мисля обаче, че традиционна ценност на това хубаво място е да се ходи на театър. Иска ми се да вярвам, че наши традиционни ценности са подкрепата и помощта в обществото ни, а не потискането на едни членове на семейството и обществото, за сметка на други.

Имаме тънка граница между отделните класи – тънка прослойка, която е на върха на пирамидата и друга една по-голяма прослойка, която се бори в някои случаи дори за физическото си оцеляване. Тогава, когато се бориш за хляба си, тогава ти нямаш време да мислиш за ценности, да интерпретираш фалшиви новини, да мислиш за духовно извисяване и т.н. Опростачването е проекция на битовите проблеми, които ни обграждат. Добре е хората в семейството, родители и деца, да си говорят помежду си и да се изслушват, защото това е основата, върху която стъпва по-нататък четенето с разбиране и създаването на критично мислене. Затова дори и да спорите – по-добре е, отколкото липсата на разговор“.

Редактор: Гергана Манчева