„Вкусът се култивира. Елегантността е щастие“ – така с насоки за елегантност във всичко и навсякъде, започва пътят към успеха в света на висшата мода на Милена Атанасова.
Българката от години разпределя ангажиментите и времето си между София и Париж. Спечелила е високата оценка на диктатори във висшата мода като Алекзандър Маккуин, Стела Макартни, дори взискателният Карл Лагерфелд хвали нейния майсторски клас, проведен в Париж.
„Аз научих много от тези хора, начина, по който те преодоляваха трудностите. По техен маниер ми преподадоха качества и знания, а това сега ми дава спокойствие, че притежавам всичко необходимо за творчество и стабилност в свят, изпълнен с жестока конкуренция“ – признава Милена Атанасова. Стилът й вече е разпознаваем по света, тя фигурира в списъка на творците със забележително цялостно творчество, а биографията й ще може да бъде прочетена на 17 езика в Енциклопедия за световното наследство, която се разработва в момента.
Ключовите елементи, които определят работата на българката в международната висша мода са стил и елегантност. За нея те са заложба, която човек развива още в детството. „Стилът на обличане говори много ‒ това е нашето първо взаимодействие със света, и с другите“ – казва Милена Атанасова:
„Аз израснах в скромни условия. Бях обградена от хора, които обичаха красотата и елегантността, не само като външен израз, но и като мисловен процес. Моята майка беше от поколението, преживяло Втората световна война и ми е разказвала как се е възхищавала на елегантността преди войната. Какви прекрасни рокли са носили тогава, отивайки например на опера. Разказваше и едновременно тананикаше някои прекрасни арии. Аз често се качвах на тавана да разглеждам няколко тоалета, запазени от онова старо време и се възхищавах на моделите, на фините им изработки. Моята баба беше талантлив художник и естет, тя е оказала голямо влияние върху мен. Така всеки път, когато виждах дрехи във витрини, аз дърпах майка ми за ръката и започвах да я моля да ми купи някоя от тях. Тя обаче веднага ми отговаряше, че аз ще се науча и ще си ги създавам сама, даже и по-красиви. Изхождайки от тези спомени, мога да кажа, че модата избра мен. Намирането на стил на обличане е работа върху самия себе си. Елегантното може да бъде прагматично, удобно, но и да е добре подбран цвят, материя, елемент на изненада и най-вече излъчване. Срещала съм жени, които носят една семпла блуза и пола или панталон, но по най-елегантния и озаряващ начин. Добрите комбинации винаги оставят добро впечатление.“
„Светът на висшата мода е невероятен. Той е движение отвъд думите, а философията на дизайнерите е абсолютно еклектична“ ‒ казва Милена Атанасова, която днес е сред утвърдените теоретици и практици в средите на модата и изящните изкуства във Франция:
„Най-скъпите уроци за мен са най-трудните ‒ парадоксално е, но след тях животът става по-лек. Колкото са по-трудни – толкова от тях се раждат най-красивите постижения. Младите хора смятат, че талантът е всичко, обаче трябва още. Става въпрос за лична енергия, а тя се увеличава с преминаването през различни етапи и с времето научих колко е важно да бъдеш много смирен. Изисква се също голяма устойчивост, за да не се пречупиш пред конкуренцията. Всичко се преодолява с нов дух, нова идея и различен механизъм на действие.“
Милена Атанасова създава своя авторска техника „Рисуване на Вивалди“, която също преподава на студентите си в чужбина. Нарича я още „ритмичен релеф“, тъй като движението на четката се извършва в ритъма и такта на музиката. Представя я за първи път през 2012 г. в парижката галерия „Де Коломбие“, където е и първата й самостоятелна изложба – „Хармония на сезоните“. Посветена е на майка ѝ, а аналогията, която дизайнерката открива с детството си е много силна ‒ те са четири деца в семейството, подобно на четирите сезона в музикалното произведение на Вивалди. И до днес всеки детайл от работата на Милена Атанасова я връща към България и родния дом в София, където любовта към класическата музика е пробудила стремежа ѝ към елегантност, изтънчен вкус, но и устрема към високия подиум.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Снимките са предоставени от Милена Атанасова
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) . В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..