Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

България и академичният живот през погледа на студенти от чужбина

Снимка: БГНЕС

Дори в годината, в която хиляди туристически резервации от чужбина бяха отменени заради опасността от разпространение на коронавируса, страната ни остана привлекателна дестинация за млади хора, които идват тук, за да трупат знания в различни специалности на висшите ни училища

Според данни за мобилността при получаване на висше образование в страните на ЕС /на Евростат/, през 2018 г. у нас са учили студенти от  115 държави. Ако се върнем назад, към учебната 2013/ 2014 г., ще видим, че за период от 5 години има ръст с цели  33%. И докато преди в българските висши училища идваха най-много младежи от съседните Гърция, Турция и етнически българи от общностите ни в чужбина, то сега чуждестранните студенти у нас са с по-разнороден състав.

Според справка от университетите, в България идват студенти дори от екзотични дестинации като Сейшелските острови, Мексико, Куба, Ангола, Кения, Еритрея и Таджикистан. Тъкмо тези младежи от далечни точки на света, останаха през цялата 2020 година в България заради извънредните мерки, които ограничиха пътуванията и наложиха тестови контрол на границите.


„Най-много трудности в началото имах с езика“ – казва Серджио Оливейра от Ангола. Той учи инженерна специалност във Висшето военноморско училище във Върна и е у нас от три години, първата е била за подготовка по български език.

„Бях одобрен по програма в моята държава да уча в чужбина и така дойдох. Уча механика, нещо което много харесвам. България е много хубава държава, тук мога да науча много нови неща. Климатът е много различен от моята родина, тук е много студено. Времето на социална изолация прекарах в България. Въпреки, че имах възможност, щеше да е сложно да се върна в Ангола и там да продължа обучението си от дистанция. Три месеца учихме дистанционно, и изпитите бяха дистанционно, аз ги взех всички. Беше добре, но не зная как ще е тази година. Специалността ми изисква да ходя в работилници и да имам практика. Живея в общежитие, тук има и други анголски студенти. Преподаването е на български, но често има неща, които не разбирам. Повечето преподаватели са много добри, интересуват се дали ги разбираме и ако не, те се опитват да ни обяснят на английски, помагат ни. Ще работя на кораби като се дипломирам, но най-вероятно в Ангола, защото там има нужда от корабни инженери. Единственото нещо, което тук ми липсва е семейството, затова се свързваме чрез социалните мрежи“.

По-различна мотивация за обучението си в София има Кристина Иванова от Украйна. Тя е потомка на бесарабски българи, идва в страната ни по настояване на своята майка, но бързо се убеждава, че е взела правилно решение.

„Хората в България са много добри и отзивчиви. Въпреки че отдавна съм тук, все още се изненадвам, че хора искат да ми помагат като на чужденка. Когато се връщам в Украйна не срещам такова отношение. Още след първата година тук бях решила, че ще остана. Нямам намерение да заминавам някъде, както правят някои млади българи. България ми дава всичко, от което имам нужда, за да се реализирам. В момента сменям попрището си, тук имам широка платформа и достъп до специалисти, докато в Украйна това е трудно. Там системата още е затворена и тепърва образованието ще се променя. Иначе тук бих искала политиката да се промени в посока, която искат всички граждани. В Украйна видяхме, че имаше много жертви, не искам България да дава жертви, за да има промяна“.
Своя причина да дойде в България има и 22-годишната Кристина Митева, потомка на таврийските българи, заселили се в Украйна преди два века.

„Реших да уча тук понеже има държавна  програма за нас, представителите на българската диаспора, по която може да се следва в България.Чувствам се много добре, страната е много хубава, спокойно е, дори в столицата. Завърших английска филология в Пловдив и сега ще следвам магистратура по корпоративна сигурност в София. Тук нивото на преподаване е доста добро. Уча тук заради нивото на английския, в България повече хора владеят езика, докато в Украйна са съвсем малко. Аз уча и работя едновременно, това сякаш е задължително в днешно време, но не мисля, че пречи на следването. Ние студентите с български произход сме малко по-специални, защото след известен престой тук, получаваме български документи и с тях без проблем можем да започнем работа. Българският език усъвършенствах след като дойдох тук. Иначе в Украйна има доста неделни училища, които на доброволни начала подготвят бъдещите студенти. Много се подобри нивото на преподаване на български език в последните години в Украйна“.

Снимки: БГНЕС-архив и БТА-архив

Още от категорията

Започва дело срещу подпалването на българското знаме във Вевчани

Прокуратурата в Струга е завела дело след съобщенията в медиите за подпалване на българското знаме на карнавал във Вевчани, съобщи Македонската информационна агенция, цитирана от БТА. Делото е заведено за уронване на репутацията на чужда..

публикувано на 16.01.21 в 12:11

От 18 януари Англия и Шотландия искат тест за Covid-19

Изискването за представяне на отрицателен резултат от тест за коронавирус за всички влизащи в Англия и Шотландия граждани, включително и от България, е отложено и влиза в сила от 04:00 ч. (GMT) на 18 януари 2021 г., съобщи българското външно..

публикувано на 15.01.21 в 15:46

България е заявила към 5 производители Covid ваксини за 6 млн. души

2,3 млн. души, или 36% от населението на България без децата до 16-годишна възраст, могат да бъдат ваксинирани през първите шест месеца на тази година, съобщава БГНЕС, като цитира пресцентъра на Министерството на здравеопазването...

публикувано на 15.01.21 в 13:10