В българската традиционна култура огънят заема много важно място – не само в патриархалния бит, а и като част от много обреди, ритуали, празници. Според народната вяра, огънят има магическа сила да пречиства и предпазва, да гони болести, зли духове и други вредоносни сили.
Сред пролетните огньове в родната ни традиция са и горящите кошове, катранени мехове и пр., вдигнати високо по дърветата, които са част от обичая Сирни заговезни, в последната неделя преди началото на Великденските пости. На този ден в някои краища на страната младите мъже въртели над главите си разцепена в единия край пръчка – оратник. В цепнатината слагали слама, запалвали я и така обикаляли. Най-разпространени са големите огньове, палени привечер на високи места около селото. Прескачали ги деца, младежи и възрастни – за здраве и предпазване от бълхи и пр.
Момците хвърляли горящи стрели към дворовете на момите и на свои роднини, придружени с наричания за здраве и плодородие. На Сирница ергените можели да си позволят спрямо момите и по-пиперлив или направо неприличен език, наситен с еротични наричания и закани.
Вярвало се, че осветените от сирнишкия огън места ще бъдат запазени от градушки през лятото. Когато кладата намалее и всички са я прескочили, в края на празника разпръсвали жарта докъдето е възможно и безопасно. На някои места отнасяли от него по домовете си.
Още за традицията на празничните огньове прочетете в публикацията „Фолклорната символика на огъня в представите на българите“ от колекцията на Радио България.
Съставил: Албена Безовска
Снимки: БГНЕС
Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
На 14 септември Църквата отбелязва Кръстовден. Той е сред Дванадесетте велики християнски празници, на който отбелязваме намирането на Светия Кръст, на който е разпнат Иисус Христос. Според църковното предание, кръстът е открит в Йерусалим през IV век..