Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За 70-годишнината на ансамбъл „Филип Кутев“ в сегашно време

Разговор с новия му директор Георги Андреев

7
Снимка: philipkoutev.com

Преди 70 години, точно на Международния ден на труда, е първият концерт на Държавния фолклорен ансамбъл, който днес носи името на своя основател Филип Кутев. Указът за създаването му е издаден доста по-рано,  но провеждането на конкурси и съставянето на хор, оркестър и танцов състав отнема месеци. Ето защо първата изява пред публика се приема и за рождена дата на тази престижна национална институция.

През годините авторитета на Ансамбъла са градили някои от най-известните народни изпълнители – певиците Вълкана Стоянова, Верка СидероваНадка Караджова, Янка Танева, кавалджията Никола Ганчев. Както и композиторите Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Живка Клинкова, хореографката Маргарита Дикова и много, много други. Дълги години директор на Ансамбъла беше Елена Кутева, дъщеря на Филип Кутев. В началото на 2021 г. начело застана Георги Андреев, който винаги е твърдял, че за него работата в Ансамбъла е удоволствие, поле за експерименти и творчество.

Георги Андреев
„По-голямата част от моя съзнателен професионален живот е минала в него – споделя композиторът. – Започнах работа като диригент на оркестъра още преди да завърша НМА „Панчо Владигеров“. Това е една от причините да не емигрирам, както направиха много мои връстници, тръгнали да търсят възможности за изява извън страната. Още в периода на студентството си аз бях вече реализиран като музикант. След  27 години работа мога да кажа, че познавам Ансамбъла в детайли, с  всичките му качества и перспективи. Това е един състав с огромна история. Дал е началото, начертал е пътя за развитие на жанра, който в същността си е професионално изкуство, сътворено на базата на фолклорни първоизточници.“

Днес в почти всеки по-голям град на страната ни има фолклорен ансамбъл, създаден по модела на „Филип Кутев“, а в репертоара на народните и академичните ни хорове неизменно присъстват обработки или авторски песни на неговия създател.


Филип Кутев има две огромни заслуги, извън ролята му на композитор – казва още Георги Андреев. –  Той възкресява народната музикална култура, която е била почти изгубена. В подражание на новите западни образци, навлезли у нас около Освобождението, градският фолклор процъфтява, за сметка на селския. В този смисъл ролята на Филип Кутев е огромна. Освен че възражда фолклора, той го поставя на професионална основа, превръщайки го в сценично изкуство, претворено от композитори и хореографи.


Това, което винаги ме е възхищавало в Ансамбъла е духът, усещането, че именно тук се издирват, съхраняват и развиват традициите ни. Възхищава ме ентусиазмът на всички артисти – хористи, оркестранти, танцьори, защото заплатите, които получават са повече от нищожни. Единствената мотивация, която кара хората да работят, е любовта към това, което правят и убеждението, че са част от нещо, за което си струва човек да отдава силите си, независимо какво е финансовото възнаграждение. Разбира се, ще направим всичко възможно да променим това, но е въпрос на време.

В момента за планове не може да става дума, но нашите цели са Ансамбълът да се развива в посока, която досега не е била застъпена сериозно. Става дума за адекватното представяне на неговите блестящи възможности в условията на една съвсем нова медийна среда. По повод 70-годишнината планираме голям концерт в Зала № 1 на НДК през есента, в който ще представим най-доброто от класическия ни репертоар, съвременни произведения, включително и премиери.“

Снимки: БГНЕС, БНР - Ани Петрова, philipkoutev.com, Facebook / @PhilipKoutev

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35