Преди 70 години, точно на Международния ден на труда, е първият концерт на Държавния фолклорен ансамбъл, който днес носи името на своя основател Филип Кутев. Указът за създаването му е издаден доста по-рано, но провеждането на конкурси и съставянето на хор, оркестър и танцов състав отнема месеци. Ето защо първата изява пред публика се приема и за рождена дата на тази престижна национална институция.
През годините авторитета на Ансамбъла са градили някои от най-известните народни изпълнители – певиците Вълкана Стоянова, Верка Сидерова, Надка Караджова, Янка Танева, кавалджията Никола Ганчев. Както и композиторите Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Живка Клинкова, хореографката Маргарита Дикова и много, много други. Дълги години директор на Ансамбъла беше Елена Кутева, дъщеря на Филип Кутев. В началото на 2021 г. начело застана Георги Андреев, който винаги е твърдял, че за него работата в Ансамбъла е удоволствие, поле за експерименти и творчество.
„По-голямата част от моя съзнателен професионален живот е минала в него – споделя композиторът. – Започнах работа като диригент на оркестъра още преди да завърша НМА „Панчо Владигеров“. Това е една от причините да не емигрирам, както направиха много мои връстници, тръгнали да търсят възможности за изява извън страната. Още в периода на студентството си аз бях вече реализиран като музикант. След 27 години работа мога да кажа, че познавам Ансамбъла в детайли, с всичките му качества и перспективи. Това е един състав с огромна история. Дал е началото, начертал е пътя за развитие на жанра, който в същността си е професионално изкуство, сътворено на базата на фолклорни първоизточници.“
Днес в почти всеки по-голям град на страната ни има фолклорен ансамбъл, създаден по модела на „Филип Кутев“, а в репертоара на народните и академичните ни хорове неизменно присъстват обработки или авторски песни на неговия създател.
„Филип Кутев има две огромни заслуги, извън ролята му на композитор – казва още Георги Андреев. – Той възкресява народната музикална култура, която е била почти изгубена. В подражание на новите западни образци, навлезли у нас около Освобождението, градският фолклор процъфтява, за сметка на селския. В този смисъл ролята на Филип Кутев е огромна. Освен че възражда фолклора, той го поставя на професионална основа, превръщайки го в сценично изкуство, претворено от композитори и хореографи.
Това, което винаги ме е възхищавало в Ансамбъла е духът, усещането, че именно тук се издирват, съхраняват и развиват традициите ни. Възхищава ме ентусиазмът на всички артисти – хористи, оркестранти, танцьори, защото заплатите, които получават са повече от нищожни. Единствената мотивация, която кара хората да работят, е любовта към това, което правят и убеждението, че са част от нещо, за което си струва човек да отдава силите си, независимо какво е финансовото възнаграждение. Разбира се, ще направим всичко възможно да променим това, но е въпрос на време.
В момента за планове не може да става дума, но нашите цели са Ансамбълът да се развива в посока, която досега не е била застъпена сериозно. Става дума за адекватното представяне на неговите блестящи възможности в условията на една съвсем нова медийна среда. По повод 70-годишнината планираме голям концерт в Зала № 1 на НДК през есента, в който ще представим най-доброто от класическия ни репертоар, съвременни произведения, включително и премиери.“
Снимки: БГНЕС, БНР - Ани Петрова, philipkoutev.com, Facebook / @PhilipKoutev
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..