Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Есента в България идва с аромат на печени чушки и внимание към лютеницата

4
Снимка: БГНЕС-архив

В една популярна българска песен се пее, че лятото вече е „само наужким”, щом замирише на печени чушки. Първите есенни седмици са време на усилена работа, особено за българите, които сами отглеждат зеленчуци и плодове в дворовете си. След грижите през дългите летни дни, сега е време да приберат реколтата и да се подготвят за зимата. Най-търсените и любими зеленчуци на българите са доматите и червените чушки, не само защото от тях се правят вкусни салати, а защото те са и основна съставка на лютеницата – „царицата на варивата и консервите” в България. Всяка авторитетна фабрика за консерви у нас посяга към рецептата и технологията за правене на лютеница. А тя не е много сложна – по-голямо количество смлени домати, печени чушки и патладжани, към които се добавя олио, сол, захар и други подправки. Няма българин, който да не е запомнил лютеницата като вкус от детството, независимо дали я предпочита едросмляна или по-фина.

Любопитен факт е, че търсенето на лютеница на вътрешния пазар, по данни на производителите, се запазва постоянно през цялата година. Лек спад има през лятото, когато излизат пресните зеленчуци. Появиха се и нови рецепти за лютеница, в която се добавят ябълки и моркови, например. В предходни години, с цел бърза печалба, видяхме и опити за подмяна в основните съставки на този така популярен продукт. Това накара много българи да се върнат към варенето на лютеница в домашни условия като стремеж към чиста храна. Промишлени производители потвърждават възраждането на интереса към домашната лютеница и го обясняват с кризата и добрата реколта от зеленчуци тази година. „Домакините не изчисляват труда и разходите си за електричество. Използват продукти собствено производство и буркани втора употреба. Така лютеницата изглежда по-евтина от индустриално произведената, но това не е така” – пресмята един от собствениците на предприятие за консерви.

Съвсем други излизат сметките обаче на хората, които знаят как рационално да разпределят бюджета си и за които направата на лютеница вкъщи е нещо като семейно хоби и спазване на типична българска традиция. Така е в дома на Димитрина и Михаил Кесови от гр. Златица. Там всеки се включва в направата на лютеницата, с която много се гордеят. Влагат в нея само зеленчуци, отгледани в собствената им градина. „Тази година реколтата ни беше много добра и с много труд и търпение отгледахме над 100 кг. чушки на площ от 300 кв. м“ – казва Михаил Кесов:

„Колкото са по-големи чушките и по-червени, толкова по-хубава лютеница ще стане от тях. Същото е и с доматите – трябва да са узрели много добре. Подготовката за лютеницата е от сутринта и чак до вечерта. Всичко правим на двора, имаме огнище и много голяма тава за лютеница, където се слагат всички съставки и се бърка, докато се сгъсти. Включват се и децата в работата. Много грижи полагаме в градината през цялата година. Със съпругата ми копаем, садим, слагаме колчета за доматените растения, после поливаме. Всеки стрък изисква грижа и да знаеш как да го предпазиш от болести и вредители. Тази година премина градушка над града и навреди на растенията. После дълго ги подхранвахме, за да се възстановят. Резултатът е повече от добър. Иначе знам, че има стар български сорт домати, който е специално за лютеница, но сега при нас го няма.“

Още от тънкостите в направата на хубава лютеница разкрива и съпругата на Михаил, Димитрина Кесова:

„На бавен огън се изпаряват продуктите, не може да се усили – всичко става бавно и с търпение, постоянно си около огъня и разбъркваш. Няма по-хубаво от това да си оползотвориш годината с труд и накрая да видиш, че си си приготвил всичко за зимата. От нашата лютеница за пръв път опита и внучката ми, която е на една годинка. Оказа се, че много й харесва и вече си хапва от нея на закуска и сутрин, и следобед.“

Снимки: БГНЕС, личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Доц. д-р Петър Шишков

Загиналият след избухването на складовете в Елин Пелин е виден учен, пиротехник

Именитият български учен доц. д-р Петър Шишков е загиналият при експлозиите в складовете за пиротехника в гр. Елин Пелин, предаде БГНЕС. Академичната общност на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" отдава почит и уважение към значимото дело и..

публикувано на 26.07.24 в 13:19

УНСС е единственото висше икономическо училище в класацията на QS World University

Университетът за национално и световно стопанство е сред четирите български висши училища и единственото икономическо в престижната класация на европейските университети QS World University Rankings, съобщи пресцентърът на учебното заведение. УНСС се..

публикувано на 26.07.24 в 12:13

Столична община оказва пълна подкрепа на община Елин Пелин

Софийската община оказва пълна подкрепа на община Елин Пелин, която е едва на 20 километра от столицата, предаде БТА. Екипите на общината ще продължават да помагат в тежката ситуация. Веднага след инцидента кметът на София Васил Терзиев е изпратил три..

публикувано на 26.07.24 в 11:02