Тези дни бяха публикувани есенната икономическа прогноза на Европейската комисия и средносрочната макроикономическа тригодишна рамка на българското финансово министерство. В Брюксел очакват страната ни да отбележи ръст на БВП от 3.8% за тази година и ускоряване до 4.1% догодина. Българските финансисти са малко по-големи оптимисти и прогнозират през 2021 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 4%, а през 2022 г. – 4,9%.
И в двата документа се очаква ръстът да бъде генериран от инвестициите – публични и частни, като най-вече се залага на фондовете на ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата е добра, на фона на икономическия спад, регистриран през миналата година, но би било относително скромно постижение в сравнение с доста по-бързите темпове на икономически растеж, които отбелязват редица страни от ЕС, достигайки 6-8% растеж на БВП годишно.
През настоящата година, след няколко годишен застой на цените, инфлацията ще достигне 3.8%, прогнозира Министерството на финансите. Европейските анализатори предвиждат по-скромни равнища на поскъпването в България, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%, с прогноза за следващата година от 2.9% - отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Тези прогонизи изглеждат малко странно на фона на факта, че годишната инфлация за м. октомври е цели 6%, а тревожност за цените на енергията и суровините през следващата година изразяват 80% от българските компании, според Европейско проучване.
Вторият аспект на инфлацията е, че повишението на потребителските цени води до покачване на приходите от ДДС за държавната хазна. Това е добре за публичните финанси, които в условията на ковид криза са принудени да влагат все повече и повече пари в противоепидемичните мерки, в здравната система и в подкрепа на най-силно засегнатите сектори на икономиката. Въпреки, че България е на едно от последните места в Европа по дял на ваксинираните и на едно от първите по брой на починалите вследствие пандемията, а разходите за борбата с коронавируса тежат на държавните финанси. Неслучайно държавата все по-често прибягва до вътрешни заеми, за да компенсира дефицита на средства. Само в понеделник бяха пласирани нови държавни облигации за 500 млн. лв. и така новият дълг, натрупан през годината е в размер на 3,3 млрд. лв.
Българската икономика е изправена пред редица предизвикателства, включително и политическата нестабилност през последните шест месеца. Всичко това няма как да не се отрази на бизнес климата в страната. Засега тя се справя в очакване на по-голяма сигурност и предвидимост.
Отчетливо мнозинство от младите у нас – 89%, виждат развитието си през следващите пет години не в чужбина, а в България, сочи ново изследване на агенция за анализ на потребителното мнение JTN и платформата Bulgaria Wants You . Задълбочава се и..
Български полицаи ще заминат за Франция, за да подпомогнат френските си колеги в работата по гарантиране на сигурността на летните Олимпийски и Параолимпийски игри през юли и август 2024 г. В контекста на подготовката на мащабното събитие..
Българската национална телевизия и Българското национално радио са лидери по доверие в новините сред 15 водещи български медии, съответно с 60% и 59%, доверие. Това показва годишният доклад – Digital News Report – за 2024 г. на Института..
Социалната пенсия за старост ще се увеличи от 276,64 лв. на 307,07 лв. от 1 юли, реши служебното правителство на днешното си заседание. Повишаването..
На 20 юни в „България днес“ разговаряме с писателката Теодора Димова за паметта, паметниците и възпоменанието на жертвите на тоталитаризма...
В петия брой на „Часът на Радио България...“ говорим за б ългарските медии по света с Диана Гласнова от Хърватия и Деница Секуличка от Словакия. В..