Свежен е магия, която те грабва още щом спреш на селския  площад и пред теб се разгърне следната картинка: тесни стръмни улички, виещи се нагоре по чукарите с накацали по тях къщурки, увенчани от килнати керемидени покриви, а на преден план - силуетът на реставрираната църква „Св. Св. Петър и Павел“ от 1864г.. В подножието пък погледът се спира на паметника на легендарния полк. Владимир Серафимов с лице към общината и смесения магазин. Истинска идилия, навяваща покой и усещане за безвремие!

Старото име на Свежен е Аджар. Някога селото наброявало 5 хиляди жители и … 26 кръчми. Заради запазения му облик е обявено за архитектурно-исторически резерват.

Преди Освобождението (1878г.) в Аджар се подвизавали безстрашни воеводи. В селото често се отбивал и дяконът Левски. Тук той се сгодява фиктивно за местната хубавица Гена. Според мълвата двойката прекарва седем романтични дни и нощи в т.нар. Чорбаджи-Вълковата къща. След което пътищата им се разделят.

Свежен е родното място на полк. Владимир Серафимов /1860-1934/, командир на 21-ви средногорски полк по време на Руско-турската война (1877 – 1878),известен като освободителят на Средните Родопи от Османско иго. През миналата година родната му къща бе превърната в атрактивен музей с прилежащ към него информационен център.

В това видео ще ви разходим из с. Свежен, ще ви срещнем с художничката Яна Стоилова, както и със собственика на смесения ретро-магазин на селото. Ще ви разкажем и за оцелелия от големия пожар храм „Св.св. Петър и Павел“ и още …:

В непосредствена близост са реставрирани останките от храма „Свети Георги“, към който е действал манастир. Тук през XVII -XIX век е процъфтявала аджарската книжовна школа, достоен наследник на търновската школа. Ала през 1877 г., османлиите изгарят църквата, оцелява единствено старото клепало с надпис 1862 г., научаваме от Яна. И още:

„На това място са били създавани църковни ръкописи. В двора е имало килии, където са живеели монасите, имало е костница, както и гробище. Тук е процъфтявала калиграфска школа. Оттук са излезли четириевангелия, аджарски дамаскин, рилски дамаскин – това са книги, писани XVII век. Най-старата е от 1634 г. Монасите са били майстори илюстратори и орнаментатори. Те сами са си правили мастилата, подвързвали са книгите с кожа и с дърво. В наши дни оригиналите на тези ръкописи се съхраняват в Националната библиотеки в София, в „Зографския манастир“ в Атон, има и в Санкт Петербург, и на други места.“

По професия Яна Стоилова е художник. През лятото тя води курсове по рисуване и калиграфия в творческата работилница „Ян махала“ в Село Свежен. Вгрупите ѝ всеки може да се научи да изписва красиви букви с туш или с гъше перо по подобие на преписвачите от някогашното средногорско село Аджар. „Искаме да възродим тази стара традиция и да я предадем на следващите поколения“ -  казва в заключение художничката.

Снимки: Венета Николова