Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Сурвакане на вода и „Пиу-миу“ – част от алманаха на българските традиции

Снимка: архив

Коледно-новогодишният празничен цикъл в България започва още от Игнажден (20 декември). И макар че зимните обичаи са сходни, в отделни региони на страната са съществували и продължават да битуват традиции, които не се срещат никъде другаде.

Игнажден

Интересен обичай е запазен само в някои села в Русенска и Разградска области – „Пазене на квас“. На 19 декември, вечерта срещу Игнажден, моми, булки и жени се събират в някоя къща и започват да играят хоро, докато две от момите – едната първо, а другата последно дете, замесват квас, обърнати с гръб към нощвите. Квасът бил изключително лековит, пазел къщата от магии, а жени привличали с него мъжете.


Бъдни вечер

Във Варна стопанката задължително приготвя специална каша от зърната на черен боб (бакла), която се овкусява с накълцан чесън, оцет, сол и червен пипер. А в средата на трапезата се поставя пръстена паница, наречена „колвачка“, „квачка“. В нея се слагат ечемик, просо, сушени плодове (ябълки, череши), пера от курника и по два ореха, наречени за всеки от семейството. След прекадяването на трапезата, всеки взема с два пръста от ястията в „колвачката“ и нарича за пилета, агнета, кончета, издавайки съответните звуци за примамване на изброените животни.

След приключване на подготовката за Бъдни вечер, на мегдана сред селото във Врачанско по-старите хора, празнично облечени, излизали на т. нар. „Старешко хоро“.

Коледа

Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник в България. В полунощ срещу празника по домовете тръгват коледарските групи. Различни са обаче участниците в отделните райони.


Във Видинско е съществувал обичай „Пиу-миу“. Към полунощ групите тръгват да обикалят селото, като викат „пиу-миу“. Влизайки по къщите, коледарите ровят с тоягите си в огнището и благославят, а най-големият от групата хвърля на земята с всичката си сила предварително донесената до огнището тиква, пожелавайки както се пръсват семената на тази тиква, така да се излюпят пилетата на лято.

В с. Малка Верея, Старозагорско, след традиционната молитва, коледарите произнасят анатема на лошите жени-магьосници.

„Която жена е магьосница, да й даде Господ единият крак да й стане овчи, другият лоен, единият да се пърли, другият да се топи. Това ако й е малко, да й излезе на носа един цирей колкото една стомна, та на кърк трахана да яде и на лед вода да пие. Ако и това й е малко, да отиде в пусти гори тилилейски, зверовете да я изядат.”

В Силистренско се изпълняват три сходни обичая, единият от които се нарича „Бразая“. В него участват ергени, които обикалят в нощта на Коледа, но винаги след групата на коледарите. Те носят т. нар. бразая – кол, покрит със специална богато орнаментирана черга, към който е закрепена глава от дъски, украсена със заешка кожа, пера от петел, малки огледалца и стъкълца. Във всяка къща ергените се сменят, защото всеки играе в дома на момата, която харесва.


Във Варна във всяка къща коледарите сядат за малко на софрата и с ножовете си правят бразди в черния боб, имитирайки оран. При „орането“ споменават имената на впрегатния добитък на стопанина.

С женитбена насоченост са коледните обреди в Смолянско, известни като „Насяване“. В навечерието на празника няколко девойки в предбрачна възраст отиват мълчешком до реката. През реката поставят кобилица, по която минават, като всяка мома пръска наоколо ечемични и царевични зърна и шепти: „С когото го вземеме, с него да се жениме“. Вечерта преди да си легнат, те слагат под възглавницата си парче хляб или накити и вярват, че ще се омъжат за онзи момък, когото сънуват през тази нощ.

След дългите пости трапезата на Коледа е особено пищна. Любопитен обичай е запазен във Варненско и Видинско „Разговяване с врабче“ преди същинската трапеза, на която по традиция присъства свинско. Облажването (първата блажна храна след постите) с печени в жарта птици, предварително изчистени, се прави с вярата и надеждата, че през цялата година хората ще бъдат леки като врабчета и работата им ще спори.

Нова година


Българите свързват Нова година със сурвакарите, които започват своята обиколка в първите часове на деня. Но това далеч не са единствените действащи лица в този ден.

Няколко села в Самоковско са известни с обичая „Магдена“ за наричане на пръстени на младите моми от селото, за здраве и благополучна година, за бъдеща женитба и предричане на мястото, където ще се ожени всяка девойка.


А в с. Кошов, Русенско, част от зимната календарна обредност е обичаят „Джамал“. „Джамал“ е дървена конструкция, покрита с конски чулове и муцуна, чиято долна челюст се отваря и затваря. На лицата на всички от придружаващата го група мъже, освен на водача, са сложени кратуни, чиито дръжки имитират дълги носове. В която къща играе джамала, там ще има плодородие и сполука.


В някои селища в родопския край се изпълнява обичаят „Бухане“. При него по-големите момчета от сурвакарската дружина носят по домовете и речни камъни, които задължително трябва да са мокри. Пред огнището те тупват силно камъка на пода и наричат: „Както тече реката, тъй да текат и парите в тази къща“.

„Сурвакането на вода“ пък е обредна практика във Врачанския край. Преди да почнат да сурвакат хората по къщите и стоката в оборите, сурвакарите удрят с дряновите пръчки по повърхността на водата на реката или извора, по кладенеца или по чешмата. Магическите си действия сурвакарите придружават със същите благословии, които изричат и при сурвакането за здраве на хората: „Сурва, весела година, до година, до амина!“.

С любезното съдействие на: Етнографски музей Варна, РИМ Враца, РИМ Русе, РИМ Самоков, РИМ Силистра, РИМ Смолян, РИМ Стара Загора.

Снимки: БГНЕС, БНР-архив, архив


Още от категорията

Фестивал на Странджанската зеленика се провежда на южното ни Черноморие

18-то издание на фестивала на странджанската зеленика се провежда този уикенд в село Бродилово, община Царево.  Организатор е Дирекцията на природен парк Странджа, а по традиция домакинството му се поделя между югоизточните общини Царево и Малко Търново...

публикувано на 15.05.22 в 11:10
Центърът на село Петрич

Накит на аристократка от 19 век става повод за празник в софийското с. Петрич

На 7 май от 11,00 ч. в подбалканското село Петрич (община Златица) ще се проведе за първи път Празник на накита. Той е свързан с честване на 146-годишнината от обявяване на Априлското въстание в с. Петрич и посещението на английската аристократка..

публикувано на 07.05.22 в 06:35

Национален събор на овцевъдите в България се открива днес

На 6 май, Гергьовден, в 11.00 часа край Петропавловския манастир, обл. Велико Търново, се открива десетият Национален събор на овцевъдите. Началото ще поставят кукерите джумали от село Калугерово, Пазарджишко, чийто ритуален танц ще прогони злите сили и..

публикувано на 06.05.22 в 08:05