Известният български художник Николай Панайотов, който живее и работи от 30 години във Франция, откри изложба с абстрактна живопис в голямата сграда на кметството в т.нар. Латински квартал (VI кв.) на френската столица.
„Тази зала е трудна – голяма, носи характера на архитектурата от XVII-XIX век, с декорирани тавани – едно усложнено пространство. Отне ми доста време, за да подбера нещата в една добра хармония. Има над 50 творби, на два етажа. Има колаж, има напластявания от материи, от фактури, акрилни пластове“ – разказва Николай Панайотов пред БНР. Споделя, че влияние в картините има и работата му по сценографията за цикъла на Вагнер „Пръстенът на Нибелунга“ в Софийската опера:
„Много заобичах едни изкуствени перуки, които правих в костюмите и изведнъж те се появиха и в работите ми. От смесването на материи, бои и смоли се получават едни корпусни елементи, които напомнят на човешкото тяло, но всичко това може човек да го допусне, както може да допусне и че са поля, дървета и т.н. Абстракцията е това – тя дава пълна свобода.“
Експозицията е по идея на кръг от колекционери на абстрактната живопис на художника, който в родината си е известен предимно със сюрреалистичните си творби.
„Успоредно правя и абстрактна живопис, даже още от България, когато се занимавах и със стенопис, имам абстрактна мозайка и пана в този дух. Просто фигуративната линия не ми е достатъчна, както не ми е достатъчна и абстрактната, затова понякога ги смесвам или ги движа паралелно. Повечето мои колекционери казват, че непрекъснато се променям, но винаги съм разпознаваем. Това идва от някакъв вътрешен темперамент.“
Чувството на непредвидимост е една от причините, които карат Николай Панайотов да се обръща към абстрактната живопис. При нея отпада наративността – започваш от едно петно или една линия и те те водят, казва художникът.
„Тук има две емблематични мозайки още от 1999 г., които съм запазил за себе си. Има и чисто нови творби, правени преди месец, които са по-директни, свободни, донякъде маркирани от стрийт-арт. Има даже и намеса на флуоресцентни бои, които са интересни за мен, а в Париж се асоциират с жълтите жилетки.“
Абстракцията е една дълбока линия в изкуството, която започва в началото на ХХ век и се преподновява с всяко поколение, което вкарва нови усещания за времето си, казва творецът Николай Панайотов. В последната му изложба неотменно личат свободата, фантазията и мащабността, с които художникът е известен:
„И в последните ми работи това го има, защото така се чувствам много непредвидим за себе си. С годините ми става все по-интересна изненадата, която ще ми поднесе започването и завършването на едно произведение. Да не говорим и че то никога не е съвсем завършено – понякога вадя работи отпреди десет години и виждам нещо, което мога да променя в посоката им.“
Николай Панайотов e роден през 1956 г. в София. Завършва стенопис в Художествената академия в българската столица и от 1983 до 1990 преподава същата специалност. След това се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Има множество реализации в обществени пространства, като най-значителни са 200 кв.м. мозайки (1988) и театрална завеса в Дом на културата гр. Севлиево. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия и САЩ, Националната галерия и Галерията за Чуждестранно изкуство, София.
Интервю: Светлана Тарашоева, БНР-„Хр.Ботев“
Редакция: Елена Каркаланова
Снимки: Facebook / @Nicolai-Panayotov
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..