Когато месец март и пролетта почукат на вратата ни, всеки българин знае, че е време да се закичи с мартеничка. Това е прекрасният наш символ на пролетта, съпътстван винаги с пожелания за здраве, радост и благоденствие през годината. От незапомнени времена ние българите вярваме в тържеството на светлината над мрака, на победата на добрите сили над злото и тъкмо тази наша вяра е вплетена в мартеничките. Вярваме в тяхната магическа сила и ги носим, докато не си отиде зимата, докато не видим цъфналите дървета и докато не полетят в небето завърналите се от Юг птици. Вярата в магическата сила на мартеницата е толкова силна, че дори някои наши сънародници я носят със себе си като талисман през цялата година.
С наближаването на Първи март, бяло-червените преплетени нишки са буквално навсякъде. На истинска изложба на мартенички се превърнаха централните улици и площади на столицата – радват очите ни и приканват си изберем от тях, за да подарим на близки и обичани хора.
А ако все още се чудите кой прави мартеничките – веднага ви срещаме с една от изкусните майсторки. Кристина Мързакова е на 33 години, завършила е икономика и туризъм в родния си град Варна, но неврологично заболяване ѝ налага да остава по-дълго вкъщи. Преди седем години започнала да прави мартеници по свой модел, а лекарите й казали, че ръчният труд действа като истински лек срещу нервни болести. Така, наред с отглеждането на децата си, Кристина се отдала на изработката на мартенички. Тази година е направила дори повече, тъй като се наложило да остане почти цял месец под карантина. Казва, че това бил благоприятен за нея период, изпълнен с много вдъхновение:
„При нас така се отрази карантината – цялото семейство се зае с творческа дейност. Синовете ми помагат малко, но най-много помощ получавам от съпруга ми. В мартеничките най-много ми харесва свободата, че можеш да измисляш нови елементи, да влагаш по нещо от себе си. Обичам да добавям нови елементи, което кара хората да се усмихват, да събуждам и тяхното въображение и така празникът на мартеничките да трае по-дълго. Много хора избират мартеничките върху магнит, които на практика са като постоянна украса за домовете им. Други пък търсят оригинални мартенички, които да изпратят на българи в чужбина, те са много сантиментална връзка с родината. Имам редовни клиенти, които търсят точно моите мартенички и след това се връщат, за да ми разкажат за настроението, което те са донесли на Първи март.“
Кристина Мързакова е една от майките в групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“. Казва, че от там получава най-силна подкрепа в отглеждането на двете си деца, които също са със специални потребности. Там се родила и идеята за изработка на огромна мартеница, достойна за книгата „Гинес“. Варненката направила традиционните Пижо и Пенда, но в човешки ръст.
Тази уникална мартеница и сега може да се види до градинката „Севастопол” във Варна. Там в дните около 1 март е и самата Кристина, която продавайки своите мартенички помага в издръжката на семейството:
„Бях направила малка мартеница с Пижо и Пенда, която много се хареса и ми предложиха да направя същата, но голяма. Тогава реших, че каквото и да ми коства, ще ги направя, за да могат децата да идват и да се снимат с тях. Използвах много прежда – над 9 килограма, а имат и други украшения, така че са тежки над 10 кг. Винаги се опитвам, когато срещам проблем, да превръщам дефекта в ефект, в това ми помагат и мартеничките“.
Снимки: личен архив
От 7 до 9 юни Международният фестивал на историческите възстановки във Велико Търново ще събере на историческата крепост "Царевец" групи за исторически възстановки и свободни реконструктори от България, Гърция, Италия, Румъния, Словакия и Сърбия...
Хиляди хора се включиха в тазгодишното шествие, с което бяха закрити Празници на розата в Казанлък, които тази година се провеждат за 121 път. Сред гостите, наблюдавали ритуала ритуала по бране на розов цвят и розоварене в градините край града бяха и..
От Тутракан на 30 май започна 39-ят поход "По пътя на четата на Таньо войвода". Проявата е под патронажа на президента Румен Радев. Направена бе традиционната възстановка на слизането на четата на брега на Дунава. По стария хайдушки..