Незабравимо преживяване е да попаднеш в Копривщица по време на събора – минало и настояще се сливат пред очите ти в очарователна плетеница, която можеш да намериш само тук. Градът и поляните на Войводенец се превръщат в пъстри и многозвучни картини, живи, променящи се, невероятно красиви. Българи и чужденци, изпълнители или просто влюбени в народното изкуство, бързат да видят и чуят всичко – конкурсната програма и концертите, улицата на занаятите, изложбите, разположени в прекрасните възрожденски музеи, уличните музиканти...
А копривщенци посрещат с отворени души всички.
"Много се радваме на съборите, защото Копривщица оживява, много ни е хубаво! Почти всеки дом е отворен за гости, за стари и нови приятели. С желание разказвам за съборите, иска ми се повече хора да идват и да се насладят на хубостите на нашия град." – казва копривщенката Райна Кунчева, певица в "Копришки бисери", участничка във всички събори от 1971 г. насам, най-възрастният представител на домакините.
"Моят баща беше голям гайдар, беше и първият представител от гр. Копривщица в историята на събора. Дядо ми също беше прочут гайдар, целият род пеем и свирим. Често ме питат какво ме държи, а аз отговарям – работата и песните."
Младен Урманов, който свири на старинния инструмент байлама, също е сред традиционните участници на събора. Има много награди, както и записи за фонда на БНР, златен медалист от това издание:
"Това е нещо важно в живота ми, ако не дойда на събора, все едно ме няма – споделя той. – Аз съм един обикновен самодеец, сам се научих да свиря и за мен е удоволствие да изляза на сцената и да представя нещо, което аз съм направил. Защото изпълнявам много свои преработки. По професия съм автобусен шофьор, нося байламата със себе си и свиря всяка свободна минута. Научил съм няколко момичета и момчета да свирят, но сякаш младите не се интересуват много. Нашата музика е характерна само за нашето село Галàта (Тетевенско) и още няколко села в района. Много бих искал да науча някого, имам инструменти, ако трябва ще му дам своята байлама, само и само да се учи."
Все още няма официален списък на лауреатите тази година, но със сигурност сред тях е женската фолклорна група от с. Припек (на 36 км от Кърджали). В район със смесено население, то е единственото село в окръга, в което живеят само българи, разказва Станислав Драмсъзов, ръководител на групата и гайдар. Строител по професия, той работи със самодейците в читалището от 1984 г.
"Песните ни са изворния фолклор, събран от старите хора. Продължаваме да ги караме (изпълняваме) и предаваме на младото поколение, те дано не ги забравят."
Със златен медал си тръгна и групата от с. Паничери (близо до Хисаря), представя я Бонка Кръстева:
"Групата съществува повече от 40 години. Посещавали сме много фестивали и винаги се завръщаме със златни медали, от Копривщица също. Обичаме да идваме тук, това е много хубаво място, най-хубавото е, че се възраждат хубавите български песни."
Копривщица събра толкова много от живите човешки съкровища на България, невъзможно е да разкажем за всички. Някои от изпълненията, записани от колегите в импровизираното студио на БНР, ще представим по-късно. Сред тях е Атанас Георгиев от с. Стефан Караджово, Странджанско, чието изпълнение можете да чуете тук.
По традиция на събора си дават среща изследователите на българския фолклор, творци и изпълнители от различни области.
"Копривщица е събитие на българщината, събитие, вълнуващо всички нас, които се занимаваме с българското традиционно изкуство – убеден е известният хореограф Васил Герлимов. – То е мисия за хората, които работят за фестивала, както и за всички, които милеят за нашия фолклор зад граница – българи и чужденци. Наистина много трудно беше да определим кои групи да участват в двата концерта (за откриването и закриването на фестивала). Направиха го учените от БАН, заедно с мен като координатор и постановчик. Мисля, че се получи много хубаво. Продължаваме напред."
На тържественото откриване видяхме и чухме старинни обичаи, практики, песни и танци, вписани в регистъра на ЮНЕСКО, а концертът на 7 август представи някои от златните медалисти, определени от шестте журита, които работиха буквално от сутрин до вечер край шестте сцени на поляните. В състава им бяха учени от Института по етнология и фолклористика с Исторически музей, както и от Института за изследване на изкуствата към БАН. Д-р Веселка Тончева разказва:
"Националният събор на народното творчество в Копривщица има почти 60-годишна история. Имала съм щастието да бъда на шест събора, първо благодарение на акад. Николай Кауфман. Той ни доведе като студенти, за да видим за какво става дума, не само да четем информация за събора. Всичко, което съм видяла и знам, потвърждава неговата значимост, тежест, мащабност за българите, за носителите на традицията, но и за нас като изследователи.
Защото това е един формат, утвърдил се у нас, вече вписан в ЮНЕСКО като добра практика. Няма друго подобно национално събитие. Исторически погледнато, първо са регионалните събори през 1960 г., но нещата се разрастват и през 1965 г. съборът в Копривщица заживява, развива се и наистина става опорна точка на всички читалищни групи, групи за автентичен или изворен фолклор, които чакат да дойдат на всеки 5 години, за да изнесат своето село, своята култура, своето знание. И продължава да е така.
Тази пандемия обърка живота на хората на много нива. Неизбежно се отрази и на събора – два пъти беше отлаган, хората не можеха да репетират, за съжаление някои си отидоха… Да, тази година мащабът е по-малък. Но хората, които са тук, истински преживяват това събитие. Журирайки на първа сцена видях толкова радост, вълнение, толкова истинско "избухване" на фолклорно ниво. Хората все още имат памет за обичаите – сватба ли е, жътва ли е, Гергьовден ли е, какво ли не се показа на тази сцена. Доста млади изпълнители видяхме, което мен много ме радва. От 1965 г. насам са си отишли много хора, а все още има истински носители, значи все пак това функционира като форма на предаване на знанието.
Хубав е съборът тази година. Шест сцени, от сутрин до вечер пълни. Наистина България е тук. Ние от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей, правейки програмата, се опитахме да запазим регионалния признак, с който е замислен съборът – да можеш да чуеш фолклорните области Пирин, Тракия, Северна България и т. н., да се потопиш във всяка една от тях и в същото време все едно си прекосил България. Музикална разходка из България е тази Копривщица.
Все още има изненадващи, непознати неща. Журирах Северозападна България. За първи път на Копривщица беше показано т.нар. "хоро на мъртвите" – на власите от Северозапада, което ни накара да занемеем. Показаха го в автентичния му вид, със съдействието на етнограф от Историческия музей във Видин. Можете ли да си представите – ръководителят на групата е загубил баща си миналата година, но не е успял да извърши ритуала този Великден. Направи го в памет на баща си. Беше истинско преживяване, не беше възстановка, всички бяхме вкаменени. Това беше истински обред, който досега не е показван през цялата история на този събор. Появиха се и много интересни лечебни практики – възстановка на практикуване на българска народна медицина, непознати песни. Сигурна съм, че и на другите сцени е имало подобни открития.
Чувам подхвърляния, че съборът се изчерпва. Моят опит показва, че живее. Все още има хора, които продължават да търсят архиви, стари сборници. Все по-често се обръщат към нас в Института за първите записи от своето село. Сборниците с народни умотворения са изключителна съкровищница, в която има материали от различни села. Има една ревитализация на фолклора, защото хората си казаха – не искаме да го губим, а да дълбаем към корена. Така че Копривщица има своето значение и винаги ще го има. Тази седмица, която е през пет години, трябва да е запазена за Копривщица."
Снимки: Албена Безовска, БНР
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..