Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В единственото "Училище за коледари" в България

На Игнажден коледарските групи започват подготовката си за Рождество

С коледарите в домовете ни влизат плодородието и благосъстоянието

7
Снимка: Етнографски музей на открито "Етър"

Едно от незабравимите преживявания, които създава единственият в България етнографски музей на открито "Етър" край град Габрово е "Училището за коледари". Инициативата, която стартира през 2017 г. е своеобразна реплика на вече утвърденото "Училище за лазарки" и запознава младежите с отколешните български традиции, свързани с Коледа.

"Лазаруването е обред за посвещаване на момичета, а коледуването е посвещаване на момчета – обяснява Виолета Янева, координатор на събития в музея. – Коледарските песни и наричания в българската народна традиция се изпълняват само от мъже, така че екипът ни дава възможност на младежи между 14 и 18 години да се запознаят с празничната обредност и с някои детайли от символиката на самия обичай."


Традиционно коледарската дружина се събира на Игнажден в дома на водача, когото наричат "станеник", и започва да разучава коледарски песни и наричания. Подготовката в "Училището за коледари" започва малко по-рано, за да имат време младежите да се запознаят със самия обред.

"Цялата коледарска дружина се нарича "кол", а самите коледари – "колове". Всеки нов коледар сам трябва да направи своя кол (прът), който носи по време на обреда, без да му се помага – това е моментът на неговото посвещаване. Обикновено това се прави в дните между Игнажден и Коледа, а след самия обред всички колове се съхраняват в дома на водача и не се използват за нищо друго, освен за коледуване" – разказва Виолета Янева.


Коледарската група се състои от нечетен брой участници, а всички роли са строго разпределени. След водача, вторият по важност е "свирачът", следва го "котката", която носи торби за блажните дарове, които получават младежите. Следващият коледар се нарича "магаре" – той носи дисаги за дарените коледни краваи, а след него върви "кръстачката". Тя се носи от коледар без конкретно наименование. На нея се закачат дарените кърпи, пешкири и кълчища. Останалите коледари се подреждат по старшинство, като най-отзад вървят тези, които коледуват за първи път.


"В българската традиция се смята, че един ерген, който не е коледувал, не е истински ерген и момите не са го гледали с добро око. От друга страна, след женитбата мъжете вече не могат да коледуват. Изключение се прави само за водача на дружината, който в повечето случаи даже е семеен, но с едно допълнително условие, което трябва да е изпълнил – да има поне едно дете. Друг интересен момент е, че ако в къщата има мома и нейният любим е в коледарската дружинка, тя трябва сама да му приготви кравай, който да дари, поставяйки го като венец на коледарския му калпак" – разкрива интересни подробности, които научават участниците в "Училището за коледари" Виолета Янева.


Коледуването е най-важният момент, изпълняван след полунощ на Бъдни вечер. Народът ни казва, че ако коледарите не извършат своите обредни действия в определеното от традицията време, то годината и земята ще останат ялови и безплодни, защото нищо не може да се роди без да бъде заченато. Затова и всяко семейство се подготвя да посрещне коледарите като най-чакани гости.

"Смята се, че с коледарите в домовете на хората влизат плодородието и благосъстоянието, така че коледарският благослов е обредният дар, от който всъщност зависи благополучието на всяко семейство и на народа като цяло – казва събеседничката ни. – Със своя магически обред коледарската дружина символично опложда земята, за да има берекет, за да са здрави посевите, да се множи добитъкът."


Коледарите пеят специфични коледарски песни за всеки член на семейството, като именно станеникът е този, който преценява, коя песен къде трябва да се изпее, а самото коледуване завършва с общо угощение на коледарите, което се прави вечерта на Коледа или на другия ден, но не по-късно от Ивановден (7 януари). Обикновено всички участници в коледарската дружина се събират в къщата на станеника и се гощават с даровете, които са получили.

Обичаят коледуване ще бъде представен в музея "Етър" на 26 декември. В двете възстановки – в 11.30 и 13.30 часа, ще се включат и участничките от "Училището за лазарки".

Снимки и видео: Етнографски музей на открито "Етър"

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

120 години студентски празник в България

"Най-хубавото нещо в студентския живот на един млад човек е отбелязването на 8 декември" – казва председателят на Национално представителство на студентските съвети в България Даниел Парушев. След времето на изолация и противоепидемични мерки,..

публикувано на 08.12.23 в 11:00

Злато, сребро и коприна – българка съживи старите технологии в изготвянето на кюстендилската носия

Мадлен Божилова Амин е носител на приза "Живо човешко съкровище" на Юнеско за 2021 г. за проект, свързан с изработване на старинната кюстендилска носия,наречена сая. Преди време, българката се завръща от чужбина в родния си Своге и започва да търси..

публикувано на 07.12.23 в 11:10

Кюстендил възражда местна коледна традиция

Приказната Коледа на Кюстендил започва на 2 декември със запалването на светлините на елхата градския площад "Велбъжд". Празнична украса ще грейне и на още няколко от най-оживените места по централната част на града. Коледно градче в центъра на..

публикувано на 02.12.23 в 08:15