Ден след Богоявление на 6-ти януари, православната ни църква отбелязва Събор на св. пророк Йоан Предтеча и Кръстител Господен. В страната ни, празникът е известен като Ивановден, на който празнуват над 347 хиляди именници.
В прослава на св. Йоан Кръстител, православната църква е определила шест дни в годината, както и всеки вторник, а най-тържественото му отбелязване е днес, когато се възпоменава най-важната мисия на живота му – да подготви пътя пред Спасителя и да извърши Кръщението Му.
В България, заедно с Йордановден, това са най-почитаните зимни празници, които народът ни свързва с очистващата сила на водата и новото начало. Така например, в павликенското село Караисен празникът се отбелязва с единствения за страната ни обичай - Иванови влачуги. На този ден всички именници, младоженци, моми и ергени се дърпат към чешмата, за да бъдат изкъпани за здраве. Друг интересен народен ритуал е "Къпанки", в село Реселец, община Червен бряг. Там обичаят за здраве датира от древни времена и е запазен единствено в това населено място. Според поверието, носачи пренасят срещу заплащане през местната река Ръчене всички Ивановци ергени, както и моми. Който обаче не си плати, го топват във водата. След като ги пренесат през реката, на отсрещната страна е подготвена почерпка, с котле с червено вино, греяна ракия, мезета и прословутия реселешки воден лук.
Според поверието, който се къпе на Ивановден, не боледува цяла година.
Единствено в русенското село Черешово в деня след Бабинден по стар стил отбелязват Дядовден. Празникът се отбелязва от 1957 година по идея на двама жители на селото – Дамян Хаджийски и Милчо Стефанов, - за да не се чувстват дядовците онеправдани. Прави..
В началото на всяка година в Разлог и околните села от пиринския край започва трескава подготовка за Бабинден. Празникът е посветен на бабите и жените, които помагали при раждането на младите невести. Всяка година той се отбелязва на 21 януари, а в..
Етническите руснаци в село Татарица просрещнаха Новата година по стар стил. Традицията изисква да се направят символични “засевки”, както и децата да посетят домовете и да разпръснат просо, слънчоглед, жито или царевица с пожелания за добра и богата..