За трета поредна година групата за автентичен фолклор към НЧ "Христо Ботев 1889" в гр. Койнаре, Плевенска област, ще покаже възстановка на един от най-красивите и обичани обичаи в този край - кумичене, характерен за Северозападна България. Както всеки пролетен празник от българския фолклорен календар, той е свързан с много смях, песни и танци, а инициатор на идеята е местният краевед и колекционер Таня Кировска-Граматикова.
Подготовката за обичая, който се изпълнява една седмица преди Великден – на Цветница, в Койнаре започва от предния ден, когато момите-лазарки изработват венците за глава и украсата за люлката. Предварително са замесили и обредния хляб с паричка отгоре, наричан „кукла“.
На реката всяка девойка отчупва парче от обредния си хляб и го украсява с цвете от венеца си. Възрастната жена подрежда залчетата върху специална плоска дъска, използвана навремето при пране на черги и вълнени тъкани.
„Залчетата не се хвърлят, а се потапят внимателно, така че да се озоват във водата едновременно. Ритуалът се извършва в пълно мълчание три пъти, и едва на третия път се избира „кумица“ – това е момичето, чието залче изплува най-напред – разказва за отличителния белег на койнарския вариант на обичая събеседничката ни. – Вярва се, че тя ще се омъжи първа през годината. Накрая се хвърлят и венчетата, като се наричат за берекет.“
След като „кумицата“ е избрана, две момичета я пренасят до люлката, пеейки автентична койнарска песен. А там вече ги чакат ергените.
Един от тях залюлява люлката, а после всички започват да играят различни игри и хора на поляната, да се веселят, да пеят песни, свързани с любовта, пролетта и годежа, защото кумиченето всъщност е годежен обичай, в който участват девойки, готови за женитба.
„След това отиват в майката на кумицата и тя ги гощава с постни ястия – продължава Таня Кировска-Граматикова в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Накрая момичетата си тръгват и до Великден не говорят на „кумицата“. Това се нарича говеене. На самия празник ѝ носят червено яйце и „кумицата“ ги освобождава от говеенето. Приемало се навремето, че мома, която не е лазарувала и не се кумичила, не може да се омъжи, а ако се омъжи, ще я грабне змей на сватбата.“
При възстановката на празника тази година койнарските девойки и младежите отново ще са с великолепни над 100-годишни автентични носии от Северна България. Те са част от личната колекция на Таня Кировска-Граматикова.
„Обличам момичетата с носии предимно от Плевенско. Тази година ще ми се наложи да използвам също ловешки и врачански, защото бройката на децата е голяма, като гледам момичето да не е с носия от предишната година - хем да се чувства по нов начин, но и в същото време да разбере нещо повече за тази носия. Така децата заобичват българското народно облекло и започват да натрупват познания за носиите в различните населени места. Тази година ще направим и озвучаване на брега на Искъра. Това е с цел гостите, които с всяка година стават все повече, да могат да чуят репликите на участниците и да разберат повече за самия обичай“ – обяснява краеведът.
През 2022 г. възстановката на обичая кумичене под ръководство на Таня Кировска-Граматикова печели Златен медал на Националния събор на народното творчество в Копривщица.
„Мислех, че ще ми е много трудно да намеря младежи, които да се запишат в тази група, да искат да се занимават със стари хора́, с песни, с обичаи. Но се оказа, че децата са много въодушевени и влагат голяма страст в това, което правят, и благодарение на тях всичко се получава по толкова добър начин. Така че в младите хора има любов към българския фолклор, важно е да има едно пламъче, което да се разпали, и те да продължат по този път.“
Вижте още:
Снимките са предоставени с любезното съдействие на Фондация "Живите български корени"
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..