Повече от 20 години в град Монтана съществува традицията на 6 януари хората да отиват до парк "Монтанезиум", където има изкуствено езеро, подходящо за провеждане на православния ритуал, наречен "спасяване на Светия кръст" на празника Богоявление. Ентусиастите да се хвърлят в ледените води в парка обикновено са не повече от 20 жители на Монтана. Тази година обаче църковният ритуал ще привлече много повече почитатели на традицията от Северозапада. Към ритуала по освещаване на водата и спасяването на Кръста Господен в Монтана добавят и нов народен елемент, а именно мъжко хоро, като това, което всяка година привлича много гости в подбалканския гр. Калофер.
Кръстът в Монтана ще бъде хвърлен в ледените води на река Огоста. Реката е била златоносна и се е превърнала в емблема за местните жители. Тя също е подготвена да "приеме" смелчаците на Йордановден. Инициативата за Богоявленското мъжко хоро е на сдружение "Ново начало БГ 2020" и танцов състав "Радост" – обясни пред Радио България Нели Василева, главен експерт в Община Монтана. Тя поясни, че идеята за хорото е подкрепена от Общината и Видинската митрополия:
"Реката е безопасна, мястото е подбрано внимателно за провеждане на хорото. Определено е, че това ще се случи на 6 януари до пешеходния мост на р. Огоста, а наблизо има и голяма поляна, на която след това хората могат да се събират и празникът да продължи с народно веселие. Самият Велик Йордановденски водосвет ще бъде отслужен от архимандрит Антим и свещеници от Монтана. Желаещите да участват в ритуала по спасяването на Богоявленския кръст първо ще целунат Кръста, ще бъдат поръсени със светена вода и чак след това той ще бъде хвърлен в реката. Този, който хване Светия символ ще получи и парична награда от Общината и ще поведе хорото, което ще се извие след това под съпровод на духов оркестър Mont Music. Понеже сме в Северозапада, няма как да минем без духова музика. Освен това танцуващите мъже в реката ще понесат със себе си и десет метров национален флаг."
Броят на смелчаците да се хвърлят в леденостудените води на реката ще стане ясен непосредствено преди изпълнението на ритуала, но поне 20 човека от танцовата формация вече са изразили желание да участват. Друго специално изискване тази година е всички, които ще скачат за Богоявленския кръст в Монтана, да бъдат облечени с народни носии или поне да имат елемент от носията, например пояс, елече или риза. С облекло миряните ще са в по-приличен вид при изпълнението на ритуала – казват местните свещенослужители. "Мъжкото хоро не е типично за нашия край, такава традиция не е съществувала никога и до момента не е имало подобно мъжко хоро в Монтана" – казва още Нели Василева:
"Когато предложиха своята инициатива и поискаха подкрепа за мъжкото хоро на Йордановден от Общината, участниците от танцовия състав "Радост" споделиха, че миналата година са поискали да се включат в т.нар. "ледено хоро" на Богоявление в Калофер, но им е било отказано, защото са гости, а не жители на града. Това ги е мотивирало да направят подобна инициатива и в Монтана. "Радост" е сред най-младите танцови състави в града ни, а тук има доста силна хореографска традиция и шест подобни състава."
По това време на годината в Северозапада няма почти никакви туристи, но пък хората се надяват това Богоявленско хоро да привлече жители на съседните населени места. На мястото, където ще се хвърли Кръстът в реката, ще бъдат поставени палатки, където да се преобличат участниците, а наоколо ще има запалени огньове, за да не измръзнат след излизане от водата. Освен това танцовият състав "Радост" е подготвил курбан, който сутринта на Йордановден ще бъде осветен от архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия. С всичко това в Монтана се надяват да привлекат повече гости на този свят празник.
Вижте още:
Снимки: montana.bg, rmtv.bg
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..