Царев брод открай време се слави като международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. В шуменското село се изповядват три религии, затова и до днес тук се извисяват три храма – православен, католически и джамия. "Ние сме като едно малко общество на народите" - шегува се кметът Стефан Живков и добавя, че хората вече "са се омешали", но още пазят обичаите и паметта за предците си.
Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод (Североизточна България) се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. В средата на 19-ти век, след Кримската война, тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство, научаваме от кмета. Малко по-късно в Царев брод пристигат немците:
Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии - турска и татарска. Редом до тях се извисявали и две църкви - православна и католическа. Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно, през 1920 г. В началото на ХХ век около католическия храм израства бенедиктински манастир. До ден днешен светата обител е действаща. За нея се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва:
През 2024-та манастирът отбелязва своята 110-а годишнина. Всеки, който дойде в Царев брод, се отбива в него, за да се снабди с уникалния мехлем от невен на бенедиктинките, приготвян по много стара рецепта. Сестра Надя разказва:
Днес Царев брод е живо село, наброяващо 1300 постоянни жители. Тук почти няма безработица. Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради възможностите на дистанционната работа, спокойствието, чистия въздух и здравословния живот на село.
"При нас няма и никога не е имало напрежение на етническа или на верска основа. Тук нямаме обособени магазини, като турското кафене или българското барче. И всички заедно празнуваме по Великден и по Коледа", казва в заключение кметът Стефан Живков.
Снимки: Венета НиколоваНеобходимо е да се отделят 2,5 % от БВП за отбрана . По думите на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов нашата страна трябва да направи усилие за увеличаването на средствата за тези разходи, предвид рисковете и заплахите пред военната..
След публикацията на в-к “Financial Times“, че "Лукойл" се готви да продаде рафинерията в България на катарско-британски консорциум до края на годината, дружеството излезе с официална позиция. В писмо до медиите, собственикът на „Лукойл Нефтохим“..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..