На 12 март, на заседание в Синодалната палата в София, митрополитите на Българската православна църква решиха Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, съгласно чл. 89, ал. 3 от УБПЦ – БП, да продължи да управлява Сливенска епархия в качеството си на Наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол и да проведе нов епархийски избор за Сливенски митрополит. До решението се стигна след като синодът касира изборите в епархията от 24 февруари и отказа да одобри двамата епископи излъчени за поста, както предвижда уставът на БПЦ. Тогава, по предложение на Пловдивския митрополит Николай, Синодът издаде и наредба, според която митрополитите сами ще решат кого да поставят на сливенския престол. Окончателното касиране на изборите не беше подкрепено от трима митрополити - Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим и Видинският митрополит Даниил.
По време на заседанието на синода, пред палатата на молитвено бдение, се събраха две групи духовници и миряни - едните подкрепящи наредбата на Синода, а другите - настояващи за отмяна на митрополитската наредба. Голяма част от миряните пред Синода бяха дошли да подкрепят духовенството на Сливенска епархия и настояваха митрополитите да преразгледят решенията си от 24 февруари. Групата в подгрепа на решенията бяха духовници и миряни, докарани с автобуси от Пловдивска епархия. За да няма сблъсъци, полицията раздели двете групи с метални ограждения. След оповестяването на решението на Светия синод, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан разговаря със свещениците и миряните от Сливенска епархия и ги увери, че Уставът на БПЦ ще бъде спазен. Вероятно новите избори ще бъдат проведени през май, след Възкресение Христово.
"Като гледам колко разединени са българските политици, съмнявам се, че биха могли да повлияят на синода. Но онези, които влияят на политиците, влияят и на църковното ръководство. Църквата си остава най-големият собственик на недвижими имоти в България. Това не е малка мотивация", коментира пред БНР проф. Иван Желев.
„Съборът избра двама души, както е по закон и по църковния устав - поясни проф Желев. - Те обаче не се харесаха на някои. Не беше избран кандидатът на един от най-влиятелните и напористи митрополити в Българската правослвна църква. За всички е ясно, че това е Пловдивският митрополит". Проф. Желев допълни, че действията на синода „разрушават съборната традиция от Възраждането", като се опитват да наложат свой избор. По думите на проф. Желев, няма опасност от разкол, защото вярващият народ е сравнително единен. "Освен това, мнозинството от митроплитите осъзна опасността, в която бяха хлътнали“, посочи проф. Желев.
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Ясно
Разкъсана облачност