"И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците ни…"

Всеки християнин помни смисъла на тази фраза от Господнята молитва, защото около нея е изградено Христовото учение за любовта и прошката. Знае, че който не е способен да прости, няма как да му бъдат простени и неговите грехове. За истинските вярващи най-голямата сила е да простиш не на любимите хора, а на враговете – на тези, които най-много са те наранили.

По примера на Иисус Христос, който прости на мъчителите си, "защото не знаят що вършат", така и следовниците Му се стремят да достигнат висотата на безграничната Му любов към хората.

"Простете и простени ще бъдете”, казва Христос и наставлява учениците си: "С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”, "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите, и вашият Отец няма да ви прости”.

В заръките си светите отци на Православието казват, че християнинът не чака да му поискат прошка, а пръв подава ръка и иска да му бъде простено.

Неслучайно, на прага на Великия пост, за да бъде той спасителен и полезен за душата, православните християни си дават взаимно опрощение. На вечерното богослужение всички се събират в храма и след края на службата свещениците се обръщат към миряните с молба за прошка. Всички присъстващи се обръщат един към друг с думите: "Простено – Прости! Следва братско целуване, с пожеланието за спасителни пости.

Важно е прошката да идва от душа и сърце, да бъде искрена. По този начин, освободени от бремето на угризения и съмнения, постещите навлизат в Светата Четиридесетница с молитва, покаяние и смирение – най-силните оръжия срещу изпитанията. 

• Сирна неделя припомня смисъла на прошката и безкрайната Христова любов