Първото нещо, което прави впечатление в село Гарван са красивите и много добре поддържани къщи в типичния местен добруджански стил. Селото се намира в сърцето на "Житницата на България" недалеч от град Силистра и наброява не повече от 300 постоянни жители. Заедно с тях, тук са се установили и няколко чуждестранни семейства, които не могат да се нарадват на спокойствието, красивите гледки и най-вече на евтиния живот в България. 

А защо селото се казва Гарван ли? Ето обяснението на Димитър Неделчев, бивш кметски наместник и дългогодишен жител на Гарван:

Прибирането на житото, смилането на брашното или царевицата и месенето на хляб са неотменна част от ежедневието на местните от незапомнени времена. Днес в района се отглежда пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, рапица… Селото разполага с над 20 000 дка обработваема земя, като по-голямата част се обработва от земеделската кооперация "16 декември", основана още през 1992 г.

"Разцветът на селото настава след приключването на войните от 1918-20 г., т.е. след Първата световна и Балканската война. Тогава се строят къщи от този тип и това продължава в течение на дълги години. Хората започват да си купуват по-модерни съоръжения като железни плугове, докато преди са обработвали земята с рала. Закупуват вършачки и други машини за селското стопанство. И основният поминък, с който са търгували, бил земеделието и главно зърнопроизводството" – разказва Неделчев.

В красива двуетажна къща от XIX век, някогашна собственост на местен земеделски производител, се помещава Музеят на добруджанския бит и култура. Разглеждаме старинните миндери, камината, народните носии, сватбарските пешкири, тъканите черги и други предмети от ежедневието на хората от преди 100-тина години. В селското читалище също е подредена богата колекция с предмети, проследяващи земеделския бит на предците ни.

Хората от Гарван и околните села се отличават със своя диалект и традиции. Те наричат себе си гребенци, заради една особеност в облеклото. В миналото младите жени носели на главите си "качул от смола” с формата на гребена на петела. За съжаление никъде в района не е съхранен автентичен "гребен", като свидетелство за идните поколения. Затова пък в двора на Добруджанската къща-музей попадаме на истинска действаща мелница. Докато ни демонстрира как работи, Димитър Неделчев обяснява:

"Тя е била с цел мелене на царевично брашно, което се ползвало за храна на животните, но в тези години е ставало и за изхранване на хората. Тук, където влизаме, е помещението за мелене. Има голям подиум, на който се качват чувалите с царевицата или царевица, смесена с жито. Оттам ръчно се повдига в коша, който се върти с мотор на корабен двигател. По река Дунав е имало плаващи мелници и този двигател вероятно е бил свален от тях. Той задвижва чрез ремъчна предавка колелото и материалът се мели от два големи камъка."

Двигателят е произведен в Мюнхен в началото на 20-ти век. Гарванската мелница е главен герой на Фестивала на житото и хляба, който се провежда всяко лято в двора на Добруджанската къща и с него се поставя началото на жътвената кампания в целия район.

Какво да видите наблизо: 

• Детски ясли за птици, плаващи острови, музей и екопътека – добре дошли в резервата „Сребърна“
  
  
• Руските староверци от силистренското село Татарица, които живеят по каноните на старото православие
  
  
• На юг от Дунав – долината на река Русенски Лом и нейните туристически съкровища

Снимки: Венета Николова