Първото нещо, което прави впечатление в село Гарван са красивите и много добре поддържани къщи в типичния местен добруджански стил. Селото се намира в сърцето на "Житницата на България" недалеч от град Силистра и наброява не повече от 300 постоянни жители. Заедно с тях, тук са се установили и няколко чуждестранни семейства, които не могат да се нарадват на спокойствието, красивите гледки и най-вече на евтиния живот в България.
А защо селото се казва Гарван ли? Ето обяснението на Димитър Неделчев, бивш кметски наместник и дългогодишен жител на Гарван:
Прибирането на житото, смилането на брашното или царевицата и месенето на хляб са неотменна част от ежедневието на местните от незапомнени времена. Днес в района се отглежда пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица, рапица… Селото разполага с над 20 000 дка обработваема земя, като по-голямата част се обработва от земеделската кооперация "16 декември", основана още през 1992 г.
"Разцветът на селото настава след приключването на войните от 1918-20 г., т.е. след Първата световна и Балканската война. Тогава се строят къщи от този тип и това продължава в течение на дълги години. Хората започват да си купуват по-модерни съоръжения като железни плугове, докато преди са обработвали земята с рала. Закупуват вършачки и други машини за селското стопанство. И основният поминък, с който са търгували, бил земеделието и главно зърнопроизводството" – разказва Неделчев.
В красива двуетажна къща от XIX век, някогашна собственост на местен земеделски производител, се помещава Музеят на добруджанския бит и култура. Разглеждаме старинните миндери, камината, народните носии, сватбарските пешкири, тъканите черги и други предмети от ежедневието на хората от преди 100-тина години. В селското читалище също е подредена богата колекция с предмети, проследяващи земеделския бит на предците ни.
Хората от Гарван и околните села се отличават със своя диалект и традиции. Те наричат себе си гребенци, заради една особеност в облеклото. В миналото младите жени носели на главите си "качул от смола” с формата на гребена на петела. За съжаление никъде в района не е съхранен автентичен "гребен", като свидетелство за идните поколения. Затова пък в двора на Добруджанската къща-музей попадаме на истинска действаща мелница. Докато ни демонстрира как работи, Димитър Неделчев обяснява:
"Тя е била с цел мелене на царевично брашно, което се ползвало за храна на животните, но в тези години е ставало и за изхранване на хората. Тук, където влизаме, е помещението за мелене. Има голям подиум, на който се качват чувалите с царевицата или царевица, смесена с жито. Оттам ръчно се повдига в коша, който се върти с мотор на корабен двигател. По река Дунав е имало плаващи мелници и този двигател вероятно е бил свален от тях. Той задвижва чрез ремъчна предавка колелото и материалът се мели от два големи камъка."
Двигателят е произведен в Мюнхен в началото на 20-ти век. Гарванската мелница е главен герой на Фестивала на житото и хляба, който се провежда всяко лято в двора на Добруджанската къща и с него се поставя началото на жътвената кампания в целия район.
Какво да видите наблизо:
Снимки: Венета Николова
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки..
Чартърни полети от Мексико до София ще се изпълняват на всеки две седмици до края на месец ноември 2024 г., съобщава bgtourism.bg. Преди дни самолет на български авиопревозвач с 320 мексикански туристи е кацнал на летище София. Оказва се, че това е..
Облачно