"Например един работещ в България трябва да работи от януари до 15 април, за да получи сумарно една минимална работна заплата на един работещ в Германия. А ако се сравним с Люксембург, тогава отиваме чак към май месец, за да догоним една минимална заплата там. Когато сравняваме по този начин нашите и техните доходи, ние виждаме колко сме далеч от средноевропейските доходи, при положение че разликата в производителността на труда у нас и в чужбина не е толкова голяма. Ако е посочено, че у нас тя е два пъти по ниска, то съотношението в заплатите е с разлика от пет пъти. Така че разликата в стандарта на живот е фрапираща."
Картината е тревожна и от гледна точка на темповете на растеж на минималната работна заплата. Тя е 933лв. или ½ от средния осигурителния доход за страната, но искането на КНСБ е минималната заплата да бъде адекватна на дохода, необходим за издръжка в момента в България. "Когато тази заплата се доближава до заплатата за издръжка, това означава, че нещо се върши по посока защита на интересите на трудещите се в България" – пояснява Любослав Костов:
"Разликите в цените на малката потребителска кошница – основните хранителни продукти, без които не може в домакинството е също мерило за това, къде сме ние спрямо другите в Европа. В България двайсетте основни стоки, без които не може на трапезата, могат да се купят не повече от 8 пъти с една минимална заплата. В съседна Румъния, където инфлацията е по-голяма от тази у нас, с минимална заплата те могат да се купят 15 пъти, а в Германия отиваме още по-далеч – там работещ на минимална работна заплата може да влезе в супермаркета и да напълни 33 колички с всичките 20 жизнено необходими стоки, включени в т.нар. малка потребителска кошница. А в нея влизат хляб, олио, брашно, ябълки, гориво и тези неща, които ползваме ежедневно. Така че структурата на потреблението е горе-долу една и съща и в България, и в другите страни, само че у нас доходите на 65% от хората не достигат заплатата за издръжка. Положителната тенденция е, че за 1 месец броят на хората с ниски доходи е намалял с около 3 %“.
В тази връзка от КНСБ настояват заплатата за издръжка да продължава да расте, както на тримесечна, така и на годишна база. Тъй като синдикалистите забелязват, че инфлацията в малката потребителска кошница расте с малко над 4% в първото тримесечие, те настояват и в ръст на заплатите за същия период. КНСБ ще преговаря и за необлагаемият минимум върху заплатите, който според лидера на синдиката Пламен Димитров, трябва да бъде в размер на минималната работна заплата (или 933 лв.) и оттам нататък да данъкът да расте в прогресия. Но най-важната синдикална цел засега е доближаване на минималната работна заплата до заплатата за издръжка, която синдикатът ще продължи да оповестява на всяко следващо тримесечие.
Снимки: БГНЕС, БТА
При старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
В Световния ден на музиката и на архитектурата 1 октомври ще говорим за градежите и устоите на българската политика в условия на..
Във вторник , 1 октомври, над по-голямата част от страната ще е слънчево. Само над североизточните райони и Черноморието облачността ще бъде..
Ученикът от Средно училище с преподаване на немски език "Фридрих Шилер" в Русе Ивелин Иванов спечели финала в младежкото състезание по дебати на немски..