Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над 60% от хората в България живеят с недостиг на средства за издръжка

При два пъти по-ниска производителност, работещите тук имат пет пъти по-ниски заплати от европейските, констатират от КНСБ

Снимка: БТА
Малко над 1450 лв. са необходими на един работещ и живеещ в едночленно семейство, и общо 2616 лв. пък трябват за месечната издръжка за тричленно семейство, какъвто е в момента моделът на повечето от домакинствата в България (двама работещи възрастни и едно дете до 14 години). Анализът е на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, който наблюдава и обобщава данни за цените спрямо доходите за всяко тримесечие от годината в България. 
Всеки работещ в България ще се съгласи, че със сумата от около 700 евро човек може да покрие основните си битови нужди за ток, вода, гориво, част от които бележат ръст в цените от началото на годината. С такава сума работещият ще си позволи и разходи за храна, но без никакво разточителство. Няма да му останат обаче средства за образование, за култура, за почивка и пътуване. 65% от работещите у нас обаче не достигат сумата от 700 евро в месечните си доходи. Да не говорим, че според данните на НОИ, около 800 хил. души у нас живеят със среден осигурителен доход до 1000 лв. (500 евро). 

Дори човек без много опит в икономиката би определил тази група от хора като работещи бедни, особено на фона на последните данни за инфлацията. А според Националния статистически институт (НСИ) от февруари до сега се наблюдава ръст в цената на бензина, газта и дизела, а също и на водата. Експертите констатират успокоение на цените на зеленчуци, олио, яйца, сирене и други основни продукти, а основният синдикален извод е - че въпреки положителните тенденции на пазара, "в България оставаме много далеч от сближаване на дохода за издръжка /от 1450 лв ( до минималната работна заплата, която от началото на годината е 933 лв). Това може много лесно да се види, като се сравним с другите европейски държави“ – казва икономистът от КНСБ Любослав Костов:

"Например един работещ в България трябва да работи от януари до 15 април, за да получи сумарно една минимална работна заплата на един работещ в Германия. А ако се сравним с Люксембург, тогава отиваме чак към май месец, за да догоним една минимална заплата там. Когато сравняваме по този начин нашите и техните доходи, ние виждаме колко сме далеч от средноевропейските доходи, при положение че разликата в производителността на труда у нас и в чужбина не е толкова голяма. Ако е посочено, че у нас тя е два пъти по ниска, то съотношението в заплатите е с разлика от пет пъти. Така че разликата в стандарта на живот е фрапираща."


Картината е тревожна и от гледна точка на темповете на растеж на минималната работна заплата. Тя е 933лв. или ½ от средния осигурителния доход за страната, но искането на КНСБ е минималната заплата да бъде адекватна на дохода, необходим за издръжка в момента в България. "Когато тази заплата се доближава до заплатата за издръжка, това означава, че нещо се върши по посока защита на интересите на трудещите се в България" – пояснява Любослав Костов:


"Разликите в цените на малката потребителска кошница – основните хранителни продукти, без които не може в домакинството е също мерило за това, къде сме ние спрямо другите в Европа. В България двайсетте основни стоки, без които не може на трапезата, могат да се купят не повече от 8 пъти с една минимална заплата. В съседна Румъния, където инфлацията е по-голяма от тази у нас, с минимална заплата те могат да се купят 15 пъти, а в Германия отиваме още по-далеч – там работещ на минимална работна заплата може да влезе в супермаркета и да напълни 33 колички с всичките 20 жизнено необходими стоки, включени в т.нар. малка потребителска кошница. А в нея влизат хляб, олио, брашно, ябълки, гориво и тези неща, които ползваме ежедневно. Така че структурата на потреблението е горе-долу една и съща и в България, и в другите страни, само че у нас доходите на 65% от хората не достигат заплатата за издръжка. Положителната тенденция е, че за 1 месец броят на хората с ниски доходи е намалял с около 3 %“.


В тази връзка от КНСБ настояват заплатата за издръжка да продължава да расте, както на тримесечна, така и на годишна база. Тъй като синдикалистите забелязват, че инфлацията в малката потребителска кошница расте с малко над 4% в първото тримесечие, те настояват и в ръст на заплатите за същия период. КНСБ ще преговаря и за необлагаемият минимум върху заплатите, който според лидера на синдиката Пламен Димитров, трябва да бъде в размер на минималната работна заплата (или 933 лв.) и оттам нататък да данъкът да расте в прогресия. Но най-важната синдикална цел засега е доближаване на минималната работна заплата до заплатата за издръжка, която синдикатът ще продължи да оповестява на всяко следващо тримесечие.

Снимки: БГНЕС,  БТА



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 24 декември 2024 г.

С мисъл за духовното послание на днешния ден, за традицията и пречупването ѝ през живота на съвременния човек, в "България днес" търсим отговор на въпроса, променил ли се е духът на Бъдни вечер? На 24 декември говорим за запазените и за "избледнелите" във..

публикувано на 24.12.24 в 10:00
Митрополит Григорий

Митрополит Григорий: Христос трябва да бъде посрещнат

В очакване на Рожество Христово православната църква отваря врати за днешните богослужения, благовестяващи сбъдването на тайната на боговъплъщението. " Да съпреживеем Христовото Рождество на тържествените богослужения, за да посрещнем подобаващо..

публикувано на 24.12.24 в 09:32

Голяма част от българите искат редовен кабинет, но не и Бойко Борисов за премиер

Поставени пред алтернативата правителство с компромиси или нови избори без компромиси, 75,9% от българите се спират на правителство, 19,4% – на  избори, а останалите 4,7% се колебаят. Това показва независим телефонен сондаж на новата социологическа..

публикувано на 24.12.24 в 09:04