Ако се разходите по калдъръмените улици на възрожденския град Копривщица, пред погледа ви ще изникне високата камбанария на църквата “Свети Николай”. И тъй като храмът впечатлява с мащабите и достолепната си осанка, вероятно ще поискате да научите интересни факти от неговата история.
През тази година копривщенската църква навърши 180 години от своето откриване. Разположена до Косьово дере – на границата на Средна и Тороман махала в града, тя заема площ от 500 кв. м и може едновременно да приюти 1500 богомолци. Построяването на “новата черква”, както я наричат местните хора, е вдъхновено от одринските образци на епохата.
“Издигането на храма именно през 30-те – 40-те години на XIX век не е случайно – казва нейният изследовател арх. Иван Василев. – В този период Копривщица бележи осезаем исторически напредък и едновременно с това увеличава населението си. Затова и нуждите на копривщенци от втора по-голяма църква стават належащи.”
За всичко това свидетелства новооткрит документ.
“В края на м.г. беше открит османски данъчен регистър от 1844 г. – именно от момента, в който е построена църквата – разказва Светлана Мухова, историк и уредник към музеите в Копривщица. – Знаем, че няколко години по-рано (1839 г.) е изпратено прошението до султана с мотивацията да разреши направата на нов храм, тъй като хората вече не се побират в стария “Света Богородица”. Регистърът съдържа пълен опис на мъжкото население в Копривщица и чрез него можем да пресметнем колко са били хората тогава. Според информацията, която успях да извлека, мъжкото население е удвоено до 2995 души и можем да предположим, че жените наброяват още толкова и това прави около 6 хил. жители на града. Документът свидетелства също за голям разцвет на занаятите и търговията, разкрива интересни факти за видни фамилии и личности – един период на икономически подем, чийто най-ярък израз е изграждането на църквата “Свети Николай”.”
По времето, когато се ражда идеята за нов храм, в Копривщица преподава йеромонах Неофит Рилски. Той, както и йеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други видни граждани изготвят протокол за издигането на църквата. Откъде обаче да се намерят средствата?
“Петко Доганов се смята за един от главните инициатори – продължава разказа си Светлана Мухова. – Като разбрал, че от пуснатия дискос* в старата църква не са събрани достатъчно пари, той свиква местните чорбаджии и им казва, че всеки трябва да дари голяма сума. Междувременно и други копривщенци подкрепят строежа. Това показва начина, по който се е управлявало градчето, показва и видните родове и влиянията в обществения живот.”
Днес на престолния камък в църквата могат да се прочетат имената на 642-мата дарители.
През 30-те години на XIX век – време на големи реформи в Османската империя, започва строителен бум навсякъде по българските земи. По това време султански ферман позволява съграждането на храма в Копривщица и то се извършва под ръководството на главния майстор Уста Гавраил от Одрин с помощта на около 50 брациговски и местни майстори от дюлгерския еснаф.
“Църквата “Свети Николай” и другите подобни храмове до голяма степен копират архитектурата на възрожденските къщи, защото са техни съвременници – казва още арх. Иван Василев. – Такъв паралел може да се направи например с Лютовата къща, включително в художествената украса вътре, спецификата на дърворезбите и пластиките. Това обаче е обяснимо, тъй като отпадат редица забрани, възпрепятствали пълното разгръщане на църковната архитектура – до този момент предимно интериорно изкуство с по-скромна и незабележима външна форма. Така като реакция на всички тези забрани се появява една доста монументална и триумфална църковна сграда.”
Двуетажната “Свети Николай” с галерия – специално женско отделение, има кръстовиден план и представлява трикорабна средновековна базилика с типичните за Копривщица дървени стрехи. И въпреки че в османската епоха църквите не трябвало да бъдат по-високи от турчин, възседнал кон, храмът не е вкопан.
Изрисуването на вътрешността на църквата и нейната украса изискват по-дълъг период, за разлика от двете години на построяването й. В този процес се откроява загадъчната личност на един копривщенски зограф, “завещал” на църквата “Свети Николай” множество стенописи и икони.
“Христо Енчев с псевдоним Антонио Негрио е взет на “Света гора” от метоха в Копривщица и след това следите му се губят – разказва арх. Иван Василев. – От неговите дневници, запазени в Монтана, където работи след Освобождението, разбираме, че той е учил живопис във Флоренция. Дали обаче е посещавал художествена академия или е вземал уроци от местни майстори, така и не става ясно. От Флоренция, където вероятно получава своя прякор, отива да работи в Цариград с италиански майстори. След това се връща в Копривщица, а по-късно откриваме негови икони в църкви в Северна България, включително в монтанската “Св. св. Кирил и Методий” и разположеното в областта село Медковец. Автобиографичен разказ на Христо Енчев е запазен в бележките на свещеника с копривщенски произход Михаил Вариклечков, който документира споделените пред него подробности от биографията на 70-годишния тогава художник. И наистина дотогава няма и следа от него в града. Все още енигматичната личност на Христо Енчев не е докрай разгадана, защото не сме хванали на кой копривщенски род принадлежи.”
За съжаление, днес състоянието на църквата “Свети Николай” не е добро – сградата се нуждае от спешен ремонт и спасяване на множество детайли, за което свидетелства направеното обследване на моментното й състояние, включително чрез 3D модел.
“Става въпрос за т.нар. дигитален близнак на архитектурния обект – възпроизведено точно копие на храма заедно с прилежащите му пространства и постройки – обясняват арх. Иван Василев и Светлана Мухова. – С тази тримерна геометрия могат да бъдат свалени всякакви характеристики, размери, форми – всичко, което ще ни бъде необходимо за бъдеща намеса. Направих си труда да сложа в съответните им места всички икони, т.е. цялата иконописна и стенописна украса като своеобразна застраховка при евентуална повреда и максимално компетентна реакция на този, който би възстановил съответния предмет. Няма как сграда на 180 г. дори при добра поддръжка да не бъде поне частично амортизирана и елементи от нея да не изискват относително спешна намеса.”
Архитектът се надява този най-съвременен подход да се използва все повече и някой ден да бъде изработен дигитален архив не само на българските възрожденски църкви, но и на възрожденските архитектурни обекти. Къщи, храмове, чешми, мостове – примери за всички тях може да се намерят в Копривщица.
Ако в някоя неделна утрин градът разкрие пазената дълго красота на съграденото в покоите му място и камбанен звън смути усамотението ви, побързайте към църквата “Свети Николай”. Това е вашата единствена възможност да се присъедините към богомолците в храма, да видите двата архангела на олтара, поне част от записаните в църковните описи 147 икони и онова духовно богатство, събирано включително по далечните земи на Йерусалим, териториите край Бяло море и Одрин.
*В църквата метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи.
Вижте още:
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай..