Ако се разходите по калдъръмените улици на възрожденския град Копривщица, пред погледа ви ще изникне високата камбанария на църквата “Свети Николай”. И тъй като храмът впечатлява с мащабите и достолепната си осанка, вероятно ще поискате да научите интересни факти от неговата история.

През тази година копривщенската църква навърши 180 години от своето откриване. Разположена до Косьово дере – на границата на Средна и Тороман махала в града, тя заема площ от 500 кв. м и може едновременно да приюти 1500 богомолци. Построяването на “новата черква”, както я наричат местните хора, е вдъхновено от одринските образци на епохата.

“Издигането на храма именно през 30-те – 40-те години на XIX век не е случайно – казва нейният изследовател арх. Иван Василев. – В този период Копривщица бележи осезаем исторически напредък и едновременно с това увеличава населението си. Затова и нуждите на копривщенци от втора по-голяма църква стават належащи.”

За всичко това свидетелства новооткрит документ.

“В края на м.г. беше открит османски данъчен регистър от 1844 г. – именно от момента, в който е построена църквата – разказва Светлана Мухова, историк и уредник към музеите в Копривщица. – Знаем, че няколко години по-рано (1839 г.) е изпратено прошението до султана с мотивацията да разреши направата на нов храм, тъй като хората вече не се побират в стария “Света Богородица”. Регистърът съдържа пълен опис на мъжкото население в Копривщица и чрез него можем да пресметнем колко са били хората тогава. Според информацията, която успях да извлека, мъжкото население е удвоено до 2995 души и можем да предположим, че жените наброяват още толкова и това прави около 6 хил. жители на града. Документът свидетелства също за голям разцвет на занаятите и търговията, разкрива интересни факти за видни фамилии и личности – един период на икономически подем, чийто най-ярък израз е изграждането на църквата “Свети Николай”.”

По времето, когато се ражда идеята за нов храм, в Копривщица преподава йеромонах Неофит Рилски. Той, както и йеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други видни граждани изготвят протокол за издигането на църквата. Откъде обаче да се намерят средствата?

“Петко Доганов се смята за един от главните инициатори – продължава разказа си Светлана Мухова. – Като разбрал, че от пуснатия дискос* в старата църква не са събрани достатъчно пари, той свиква местните чорбаджии и им казва, че всеки трябва да дари голяма сума. Междувременно и други копривщенци подкрепят строежа. Това показва начина, по който се е управлявало градчето, показва и видните родове и влиянията в обществения живот.”

Днес на престолния камък в църквата могат да се прочетат имената на 642-мата дарители.

• Щедрост и отдаденост към родината – специфични черти на будителя от Копривщица

През 30-те години на XIX век – време на големи реформи в Османската империя, започва строителен бум навсякъде по българските земи. По това време султански ферман позволява съграждането на храма в Копривщица и то се извършва под ръководството на главния майстор Уста Гавраил от Одрин с помощта на около 50 брациговски и местни майстори от дюлгерския еснаф.

“Църквата “Свети Николай” и другите подобни храмове до голяма степен копират архитектурата на възрожденските къщи, защото са техни съвременници – казва още арх. Иван Василев. – Такъв паралел може да се направи например с Лютовата къща, включително в художествената украса вътре, спецификата на дърворезбите и пластиките. Това обаче е обяснимо, тъй като отпадат редица забрани, възпрепятствали пълното разгръщане на църковната архитектура – до този момент предимно интериорно изкуство с по-скромна и незабележима външна форма. Така като реакция на всички тези забрани се появява една доста монументална и триумфална църковна сграда.”

• Копривщица за начинаещи или как да изкарате уикенд в миналото

Двуетажната “Свети Николай” с галерия – специално женско отделение, има кръстовиден план и представлява трикорабна средновековна базилика с типичните за Копривщица дървени стрехи. И въпреки че в османската епоха църквите не трябвало да бъдат по-високи от турчин, възседнал кон, храмът не е вкопан.

Изрисуването на вътрешността на църквата и нейната украса изискват по-дълъг период, за разлика от двете години на построяването й. В този процес се откроява загадъчната личност на един копривщенски зограф, “завещал” на църквата “Свети Николай” множество стенописи и икони.

“Христо Енчев с псевдоним Антонио Негрио е взет на “Света гора” от метоха в Копривщица и след това следите му се губят – разказва арх. Иван Василев. – От неговите дневници, запазени в Монтана, където работи след Освобождението, разбираме, че той е учил живопис във Флоренция. Дали обаче е посещавал художествена академия или е вземал уроци от местни майстори, така и не става ясно. От Флоренция, където вероятно получава своя прякор, отива да работи в Цариград с италиански майстори. След това се връща в Копривщица, а по-късно откриваме негови икони в църкви в Северна България, включително в монтанската “Св. св. Кирил и Методий” и разположеното в областта село Медковец. Автобиографичен разказ на Христо Енчев е запазен в бележките на свещеника с копривщенски произход Михаил Вариклечков, който документира споделените пред него подробности от биографията на 70-годишния тогава художник. И наистина дотогава няма и следа от него в града. Все още енигматичната личност на Христо Енчев не е докрай разгадана, защото не сме хванали на кой копривщенски род принадлежи.”

За съжаление, днес състоянието на църквата “Свети Николай” не е добро – сградата се нуждае от спешен ремонт и спасяване на множество детайли, за което свидетелства направеното обследване на моментното й състояние, включително чрез 3D модел.

“Става въпрос за т.нар. дигитален близнак на архитектурния обект – възпроизведено точно копие на храма заедно с прилежащите му пространства и постройки – обясняват арх. Иван Василев и Светлана Мухова. – С тази тримерна геометрия могат да бъдат свалени всякакви характеристики, размери, форми – всичко, което ще ни бъде необходимо за бъдеща намеса. Направих си труда да сложа в съответните им места всички икони, т.е. цялата иконописна и стенописна украса като своеобразна застраховка при евентуална повреда и максимално компетентна реакция на този, който би възстановил съответния предмет. Няма как сграда на 180 г. дори при добра поддръжка да не бъде поне частично амортизирана и елементи от нея да не изискват относително спешна намеса.”

Архитектът се надява този най-съвременен подход да се използва все повече и някой ден да бъде изработен дигитален архив не само на българските възрожденски църкви, но и на възрожденските архитектурни обекти. Къщи, храмове, чешми, мостове – примери за всички тях може да се намерят в Копривщица.

• Есенни пейзажи от Копривщица

Ако в някоя неделна утрин градът разкрие пазената дълго красота на съграденото в покоите му място и камбанен звън смути усамотението ви, побързайте към църквата “Свети Николай”. Това е вашата единствена възможност да се присъедините към богомолците в храма, да видите двата архангела на олтара, поне част от записаните в църковните описи 147 икони и онова духовно богатство, събирано включително по далечните земи на Йерусалим, териториите край Бяло море и Одрин.

*В църквата метален поднос с кръгла форма, върху който се събират помощи.

Вижте още:

• Копривщица – град-музей, в който героите и историята оживяват
  
  
• Копривщенското кене – ефирни паяжини от копринени конци и… конски косъм
  
  
• В Музея на просветното дело в Копривщица