Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор. Намира се в сърцето на красивия възрожденски град Котел, обявен за архитектурен и исторически резерват. В момента в школото се обучават 280 деца от цяла България в специалностите български народни инструменти, кавал, гайда, гадука, тамбура, народно пеене, български народни танци и акордеон.
Мария Градешлиева вече 25 години ръководи учебната институция, превърнала се в дом на таланти от различни краища на страната. В интервю за Радио България тя споделя как училището успява да привлича все повече млади хора към фолклора, да вдъхне в тях любов към традициите и стремеж към съхранение на българската ни идентичност:
До момента над 2 300 души са завършили школото – това са четири поколения българи,твърди директорката. Много от тях вече работят в професионални ансамбли, музикални школи и преподават във фолклорни училища в България. Сред възпитаниците на училището са известни музиканти като прочутия кавалджия Теодосий Спасов, композиторът и диригент на фолклорния оркестър на БНР Димитър Христоф,диригентът полк. Ради Василев и пр. Сега техните деца и внуци, също са запалени по българските ритми и пристигат в Котел, за да се посветят на тях. В училището цари атмосфера на сплотеност и творческо сътрудничество, твърди Мария Градешлиева, и добавя:
"Ние имаме общежитие с 120 места и така се оформя един затворен цикъл. Общежитието и училището са в една сграда. Имаме стол, където всички се хранят заедно. И се създава една домашна и едновременно творческа среда, защото вечер децата се събират. Връзката между тях е изключително силна – по цял ден общуват, заедно свирят и правят изкуство, което е повече от просто един учебен процес – това е начин на живот" – казва Мария Градешлиева.
Въпреки настъплението на интернет и съвременните технологии в нашия модерен свят, младите хора продължават да откриват магията на българския фолклор и традициите. Според директорката на училището, едно от основните неща, които ги привличат, е приемствеността, защото децата виждат как поколенията се сменят, но фолклорът остава постоянен и въздействащ.
Едни от най-търсените специалности в момента са народните танци и акордеона покрай множащите се в цялата страна танцови клубове и школи и необходимостта от хореографи и акордеонисти. На почит сред бъдещите професионални музиканти е и гайдата:
"42 гайди имаме в училище, най-много е интересът към този инструмент. Обяснявам си го с това, че българинът обича гайдата да му свири за хубави поводи, за сватби, за кръщенета, на маса. И родителите предпочитат да имат гайдар в къщата си, когато детето им е талантливо. Това е един по-звучен инструмент, който се чува надалеко."
Всеки месец в училището се организират продукции - чудесна възможност за младите да покажат уменията си пред публика. Възпитаниците му редовно участват в концерти и турнета в чужбина,печелят престижни международни награди и разнасят славата на българския фолклор по света.
Вижте още:
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..