Триумф на евроскептични, популистки и радикални партии, поредна победа на ЕНП и избирателна активност малко над досегашната – това показват обобщените предварителни резултати от европейските избори в 28-те страни - членки.

Победата на Марин Льо Пен във Франция и на Найджъл Фараж във Великобритания масово се определя като политическо земетресение. Заедно с различните крайно леви и крайно десни партии от Дания, Австрия, Гърция, Италия, Унгария и други страни, общият брой на евроскептичните депутати в следващия Европейски парламент се очаква да надхвърли 100.

На този фон всички традиционни партии подчертават, че радикалните им опоненти няма как да вземат превес - и че огромното мнозинство остава проевропейско. Най-многобройна в него и занапред ще е Европейската народна партия – според последните прогнозни резултати с 212 места, втори са социалистите със 186, следват либералите, зелените и консерваторите. От Партията на европейските социалисти признаха правото на претендента на ЕНП Жан Клод Юнкер първи да се опита да събере мнозинство около кандидатурата си за шеф на Еврокомисията и дори допуснаха да го подкрепят – но с условие за по-социално справедлива политика.

Самият Жан клод Юнкер не изключи подобна голяма коалиция, но подчерта:

Ще вляза в преговори със социалистическата партия, разбира се, но няма да застана на колене пред нея – защото партията, която е номер едно, не трябва да застава на колене. Дори и тя обаче трябва да търси компромиси с останалите, подходящи политически сили в Европейския парламент. Ще търся съгласие и със зелените, и с либералите. Ако обаче се окаже, че подкрепата за мен зависи от крайно десните, няма да приема подобна подкрепа и ще се откажа от намерението си да оглавя Европейската комисия.

Средната избирателната активност – по неокончателни данни от 43,11 на сто, е другата голяма новина от евровота – защото за пръв път е преобърната негативната тенденция всеки следващ път да гласуват все по-малко от избирателите. Макар и само с една десета от процента, този път техният дял е нараснал и традиционните партии тълкуват това като знак за растящо доверие към Евросъюза като цяло.