За дарителството и "фалшивите" дарители

Дарителството все още с плахи стъпки си проправя път в България. Тук нямаме традициите на Англия или Америка например, но вече има достатъчно добри хора, които застават зад смислени и благородни каузи. Какво става обаче, когато дарителят остава излъган, а пък в същото време остава излъган и този, на когото се дарява. В днешната рубрика "Абсурдизми" историята е точно такава.

Директорът на Дом "Люба Тенева" в Берковица Анелия Петрова заяви пред РАДИО ВИДИН, че "фалшиви" домуващи събират бални рокли за социалното заведение. Поразровихме се в интернет форумите и ето какво научихме: Вики Николова от София разказва, че преди време е получила електронно писмо от Ася Асенова. Момичето се представя за сирак, живеещ в Дом "Люба Тенева". Ася обяснява също, че има брат близнак и двамата тази година ще правят бал. Вики няколко пъти звъни на Ася по телефона и всичко изглежда нормално. Тя приема присърце съдбата на двете деца и изпраща за момичето роклята си с ботуши, а за брата близнак специално купува костюм с риза, обувки и вратовръзка. Дрехите веднага са изпратени на посочен от измамницата адрес в Берковица. Следва благодарствен имейл за помощта и молба всичко да си остане тайна, за да не се притесняват с брат й. Бързо обаче балонът се пука. Ася спира да вдига телефона си, а от форума става ясно, че и друга жена е изпратила рокля на същото момиче, на същия адрес. Да, само че в дома няма момиче с такова име и въобще няма близнаци момче и момиче. Нещо повече, тази година в Дом "Люба Тенева" няма абитуриенти, а най- голямото дете е в десети клас. Всъщност, Ася Асенова е реална личност, която използва възможността чрез измама да се облагодетелства.

Анелия Петрова и персоналът на социалното заведение са възмутени и притеснени от случката. Страхуват се, че много дарители може да се откажат да помагат заради подобни измамници. Ето защо директорът на дома обяснява, че има много строга процедура и изрично подчертава, че даренията- парични или материални, трябва да се предоставят по официален път- чрез кметството или в дома. Подписва се специален договор за дарение, където се описва видът и стойността, както и волята на дарителя. След това дарението се отразява и в счетоводните документи.

Това е история, в която е трябвало много хора да получат щастие и радост- дарителите, защото са помогнали, и другите- защото са получили не просто дрехи, а морална и емоционална подкрепа. Е, не се случва така. Това обаче не бива да отказва никой от нас да помага, да дарява, да подкрепя. Защото винаги можем да си намерим оправдание да не направим нещо, но не бива да забравяме, че помагайки, ние вършим добро и самите получаваме най- големия дар и благодат. Просто трябва да бъдем по- внимателни и да използваме официалните пътища за това. Вече научихме как от Анелия Петрова.

А това е поредният абсурд от родната българска действителност. И докато някои хора се опитват да бъдат добри и да помагат на нуждаещите се, други използват тяхната добрина и се гаврят с нея.