Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Направата на мартеници- в помощ на семейния бюджет и Баба Марта

Снимка: Любо Андреев

Мартениците, които у нас традиционно си разменяме в началото на идния месец, освен приятни емоции, когато ги получаваме или подаряваме, могат да донесат и допълнителен доход за тези, които ги изработват. Над 80 семейства във Видин вече са се възползвали от тази възможност, въпреки, че направата на мартеници, както се оказа, е продължителна и нелека задача. 81 са подадените до вчера заявления в Информационния център на Община Видин с искане за разрешение за продажба на мартеници. Няма откази, уточниха от местната управа, като отбелязаха, че заявки продължават да постъпват. 104 разрешения за продажба на мартеници са издадени за миналата година. За продажбата на мартеници търговците плащат на общината дневно по 88 стотинки, а за празничните дни цената е лев и 55 стотинки. Ралица Николаева, Михаил Иванов и Дияна Илиева са сред хората, които изработват мартеници от години, а работата освен доходи им носи и удоволствие.
Снимка
"Горе-долу от пет години предлагам мартеници. Цяла година се подготвям. Всичко е ръчна изработка при нас- прави се на  ръка- отделно са нужни опаковки, материали. Заложили сме на ръчната изработка. За мен изработка на мартеници първо е удоволствие, а след това допълнителен доход"
- казва пред Анжела Каменова Ралица Николаева, която за поредна година изнася ръкоделие на улица "Търговска" във Видин.
 
Снимка"Аз специално 10-та година предлагам мартеници и засега на се оплаквам.  Някои хора си мислят, че правенето на мартеници е да отидеш в Илиянци или в други складове и да напазаруваш готови.  Повечето от мартениците, които предлагаме, са изработени ръчно от нас. Старият сезон свършва на втори, трети март и началото на април започваме да правим мартеници за следващия сезон. Доста е трудоемко, така че да не се заблуждават хората, че е нещо елементарно. В изработката участва цялото семейство. Аз и съпругата ми правим мартениците за възрастните, малкият помага за детските- кои са актуални. И тук вече може да се каже, че братята китайци също много помагат за детските мартеници, което не е добър атестат за България, защото изчезва традиционната българска  мартеница.

Много е трудно да разчитаме това да е основен доход. Доста помага на семейния бюджет, но не можем целогодишно да разчитаме на него"-
казва Михаил Иванов, който е сред търговците на мартеници- уникати в центъра на Видин.

"Аз работя на друго място, но изработката на мартеници ми е нещо като хоби. Това ми харесва, аз се занимавам с ръкоделие, шия. Това, което ми направи впечатление, че много жени търсят традиционните мартенички, сплетени  от конци, а децата харесват тези с познатите им анимационни герои и ги назовават и по имена"- казва Дияна Илиева, която започва изработката на мартеници като хоби.   

Снимка120 търговци са изложили мартеници на площад "Алеко Константинов" в Монтана. От години, седмици преди 1 март в центъра на града, желаещите излагат символите на пролетта.

"Сама си измислям моделите и ги изработвам. Трудно е, пръстите ми се напукаха от конците. Някой, ако си мисли че е лесна тази работа, не е прав" -
каза по темата Валентина Тодорова пред сътрудника ни Любо Андреев.

Уредник-етнограф от Историческия музей пък в Чипровци помага на децата сами да направят мартеници. За инициативата Пламен Коцев разговаря с директора на музея Анюта Каменова- Борин.

"Както всяка година, така и тази в Чипровци се готвим да посрещнем 1 март. Работим с най-малките деца от детската градина. Работим и с по- големите деца и дори с възрастните хора. Интересът е наистина голям" - разказа директорът на музея.


Още по темата можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00