Какво трябва да се направи, за да се върне доверието в институциите? Преди дни министър-председателят Пламен Орешарски заяви по време на тържественото заседание на Народното събрание по случай 135-годишнината от приемането на Търновската конституция, че е дълг на политиците да върнат доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание. За връщане на доверието в институциите говори и председателят на Народното събрание Михаил Миков пред ученици от Видин.
"Масово в институциите на представителната демокрация и у нас, и в Европа се наблюдава един значителен спад на доверието през последните години. То е изострено допълнително от икономическата криза"- каза Михаил Миков.
Големият въпрос, който си задаваме е, имало ли е изобщо доверие в институциите? Проучванията показват, че хората не изпитват доверие към никого и към нищо. А всички знаем, че се връща нещо, което е съществувало. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров прави реален коментар по темата.
"Българинът хич няма доверие в институциите- това показват не само последните социологически проучвания, но и типичните особености на нашата народопсихология. Отделно от това, от четвърт век насам всяка една от институциите се опитва да ни разубеди в това, че трябва да й вярваме. Затова рейтингът на парламент, правителство и президент, ако щете на общински съвети и кмет, на полиция и болница- са все по-ниски и по-ниски. От една страна институциите не правят нищо, за да върнат доверието към себе си, тъй като не работят в услуга на хората, а от друга страна българинът си е свикнал да отрича всеки символ на държавността. Поради тази причина Андрешко е издигнат в съзнанието на сънародниците си в борец за справедливост, вместо да е низвергнат като човек, който гази законите. След отварянето на границите българите сами могат да се убедят, че в т. нар. нормален свят законите се спазват, без значение дали са добри или лоши. Затова сънародниците ни, които минат на запад от Калотина гледат да не нарушават написаните правила. Приберат ли се у нас обаче, те се превръщат в неузнаваеми. Гастарбайтери, с които съм си говорил, признават, че в Западна Европа спазват законите, защото глобите са страховити, а често наказанията включват и затвор. Най-важното обаче е, че там никой не мисли за т.нар. "вратички в закона". А у нас е точно обратното: имаш чувството, че един закон се гласува в парламента, едва след като са измислени пътечките за неговото заобикаляне. Затова толкова често се правят поправки във вече гласувани закони. От трета страна, по българските земи сякаш на почит са джигитите, т. е. онези, които не спазват правилата, са на мода. Или ние така сме устроени, та ги издигаме в култ, или нарушителите са по-силни от онези, които искат да има правила и те да се спазват.
Къде е изходът от всичко това ли? Всеки да започне да спазва законите, наредбите и правилата в собствената си държава! Простичко е, но върши работа. Тогава ще се завърне и доверието в институциите, а България отново ще бъде държавата, в която на всеки ще му се иска да живее. Защото сегашната България не е по вкуса на милиони…"
Какво мислят видинчани по въпроса за доверието в институциите:
"Всяко време има своите институции. ... Вярваме им, защото си вършат работата. ... На този етап хората не са достатъчно удовлетворени от начина, по който нещата се случват- липсва повече прозрачност в работата на институциите у нас"- противоречиво е мнението на жители на областния град.
Да вземем и скандала от последната седмица с използването без позволение на ЕГН-тата и подписите на хората, от които сега се очаква, че ще отидат да гласуват. Нима това няма да доведе до още по-ниско обществено доверие в институциите, които са свикнали да си прехвърлят отговорността. Оправдано ще доведе, защото доверието трябва да се печели.
Още за доверието в институциите чуйте в звуковия файл.
Малко повече от месец, откакто България е част от Шенген, свободното пътуване вече оказва известно влияние в пограничен район, какъвто е Видин. В града и преди можеха да бъдат забелязани не малко граждани на Румъния. Но с падането на задължителните гранични проверки, съвсем естествено е това да се засили. А потенциалът за посещения е огромен,..
Екипът на радио Видин гостува в село Септемврийци, община Димово. В България има още едно село с това име и то се намира в община Вълчедръм. В миналото селото е носило името Толовица и е било част от община Лом, но по време на социализма се преименува в Септемврийци, поради факта, че от селото има участници в Септемврийското въстание през 1923 и..
Българска платформа към Европейско женско лоби отправи призив към политиците за подкрепа на равенството между половете. В отворено писмо до настоящото редовно правителство обръщат внимание на факта, че в състава на 105-ия кабинет има само една жена. Правят аналогия с периода 1947-1949 година, когато в управлението на страната има 23-ма..
Според изследване на "Тренд" 73% от българите не спестяват, 90% не инвестират, а 84% разчитат единствено на доходите си от заплата и пенсия. Сънародниците ни не са големи оптимисти за тази година, като повечето от тях очакват стандартът им на живот да остане същия като миналата година. Това означава, че българите до голяма степен не..
Промяна на управленския модел в България - трайно решение на политическата криза или популизъм с користни цели ? На фона на поредицата от предсрочни избори и крехко управленско мнозинство, отново официално е лансирана идеята за смяна на парламентарната република с президентска. На страната е нужен нов модел на управление и обществото ни трябва..
Алкохолът и наркотиците са главната причина за възникване на катастрофите в страната, показва анкета на Съюза на българските автомобилисти, проведена с шофьори през 2024 г. Анализът на данните от проучването е направен от доц. д-р Зорница Тоткова от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките. След..
Село Флорентин е едно от петте населени места в община Ново село. Разположено е на брега на река Дунав. Хората тук се занимават с риболов, селско стопанство, лозарство и винопроизводство. Местните говорят на влашки език. Съхраняват влашки обичаи и традиции в песенния и танцов фолклор. Материалното културно наследство е най-вече в красивите и..