На мен най-много ми се иска да си остана вицепрезидент на доктора. От там нататък, ако не ми бъде оставен никакъв друг шанс, ще остане да се прекръстя и така. Ако аз не съм готов да поема тези отговорности, трябва да ходя да садя зеле. Очевидно е, че ако се съглася да правя такова нещо, трябва да имам и план, какво да се прави. Хубавото е, че имам доста опит зад гърба си. Със сигурност всичко ще променя, дотолкова, доколкото всяка една организация е функция от човека, който е най-отпред. Аз не съм доктор Тренчев. Тоест, ако аз поема, със сигурност ще правя някакви други неща. Във всеки случай, няма такава формула, която да отдалечи доктора от „Подкрепа“, каквото и да е решил."
В силната си встъпителна реч в началото на конгреса Константин Тренчев направи и равносметка за последните 26 години, като обобщи.
Беше създадена върхушка, самонарекла се „елит“ от политици, бизнесмени, лица, свързани с Държавна сигурност и БКП, общественици, криминални структури, широко разслоена с мощно влияние във всички сфери на обществения живот, за която българският народ не представлява никаква значима ценност. Промените в България бяха извършени с цинизъм, жестокост и грабеж, рядко срещани в историята. Няма светини, идеали и ценности в историята ни, които да не бяха отречени, поругани и осквернени.
Поздравления към Деветия конгрес поднесоха работодателските организации у нас, представители на политическите партии и синдикати от цяла Европа.