Чичо Краси, пускай филма!

публикувано на 22.02.16 в 13:13

Снимка: Радио ВИДИН

''Истории от Северозапада'' в ''Посоките на делника'' от 22 февруари 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Съществували в близкото минало професии вече са забравени, а по- младото поколение дори не е чувало за тях. Причината е в технологичния напредък и промените, които настъпиха в страната ни.

В Белоградчик имаше завод за производство на телефони, който вече е закрит и не произвежда апаратите, с които преди години разполагаше всеки дом.

Сашка Тодорова работи в телефонния завод от 1975 година, като монтьор на комутатор. Той се състои от пластмасова основа, на която се редят 3 броя перца. Горната страна се затваря с пластмасово прозорче и раменце. След това се юстирова и се предава на работниците, които сглобяват телефонния апарат.

"Беше малко трудничко, а ние млади, с маникюри. Изрязвахме си ноктите, за да може да работим. След това ме прехвърлиха на телефон. На една лента минават полуфабрикатите, взимаш си дъно, платката, звънеца, завиваш с въздушна отвертка, сглобяваш телефона и пускаш на пистата. ОТК-то проверява след това. По 500-600 броя сме правили на ден. На една писта сме били по 15-16 човека, а в зала сме били по 2 писти. В телефонния завод имаше около 2800 човека", спомня си Сашка Тодорова. Там работи до 2008 година. Обучили я на място колежките- как да монтира комутатора и след това телефона. Напуска, защото плащали малко. Сега работи в местната Община.

Петко Трифонов е работил като бригадир в железопътния превозвач. Пенсионер е от 1995 година, сега живее в село Дреновец, община Ружинци. Срещаме се с него и съпругата му Параскева в дома им. Жената е живяла, както сама ни разказа, с всички негови работни неволи. Петко Трифонов и съпругата му разказват за работата на кантонера:

Снимка

"Бил съм техник по линията. Кантонерите цел ден с ключа на рамо обикалят. Наблюдават джонтовете с болтове. И тесат пътеките от края, редат камъчета и варосват. Имало е и градинари, които, вие виждате по линията колко има дървета, това е поддържано от самите градинари. Трева е косена през летото, а тези израстъци, къде сега ги виждате, това не е съществувало изобщо. Това да допуснеме храст- съсипваха кантонерите."

Спомня си и за кантонерите, които са седели в машините за снегопочистване до шофьора и са отговаряли за цялостна поддръжка на пътищата. Те са били хората, които са решавали къде и кога да се чисти като падне сняг.

"Като тръгне от Дреновец до Воднянци пристига измръзнал."

Снимка

Налбантите са майстори- занаятчии, които са подковавали работните животни, като коне, магарета и волове. Сега тези майстори са на изчезване и много трудно се намират. Във видинската занаятчийска камара, например, няма нито един налбантин. За изчезналите занаяти си говорим с председателя на Регионалната занаятчийска камара Кольо Николов.

"Ето, някои занаяти просто отмират. На мен ми е много мъчно, че трудно намираме бъчвари. Всички тръгнахме да търсим бидони от пластмаса. Дървените съдове са много по- издръжливи, не излъчват токсични вещества, могат да оцветят течността вътре, особено ракията. Във Видин нямаме хора, които да тъкат. Няма и гайтанджии. Занаятите са 57. Но иначе те бяха 129."

Отмрял занаят е и коларството, защото нямаме онези волски коли, които е имало някога. Видинските майстори си спомнят и за бай Цветко Денчев от Арчар- един от най- добрите майстори в България. Занимавал се е с грънчарство и керамика.

Част от хамбара на Плаширибови, където за пръв път е прожектиран филм в Ново село през 1920 г.

Част от хамбара на Плаширибови, където за пръв път е прожектиран филм в Ново село през 1920 г.

В България кино за първи път е прожектирано през 1905 година. А в Ново село- през 1920-а в хамбара на Канча Плаширибова. Цяла година кинотехникът Георги Пунчев е прожектирал филми. След като построяват читалището в Ново село през 1932 година, започват по- постоянни прожекции, близо 3 години, като е бил взет под наем киноапарат. Чак през 1937 година културното средище купува нов апарат и започват да прожектират филми.

"На следващата година купуват и нафтов мотор с динамо. До тогава са ползвали ток от мелницата на Дръндови. По това време кинотехниците се били двама- Иван Душанов и Авакум Георгиев Бондов /дядото на моя мъж/. На тях не им се е плащало нищо, а роднините им са могли да гледат безплатно филми, затова и бабата беше голяма киноманка", разказва Светла Бондова, сътрудникът ни в Ново село. В историята на киното там е записан и един пожар. Запалва се лентата на филма "Розмари", понеже филмите са били лесно запалими. Струпват се хора на изхода, а един от зрителите /Кръсто Радин/ в бързината да излезе, скача от балкона. Инцидентът се е разминал без жертви. Последната прожекция в новоселското кино е била през 1991 година.

Лятното кино в Ново село сега

В Ново село е имало и лятно кино. Местен жител- Петко Гилов, дава собствената си градина до река Дунав, за да се построи киното. Затваря врати преди в началото на промените.

Красимир Петров е работил малко над 9 години като кинооператор в киното към читалището в Ново село. Започва работа 1984 година, две години след казармата. Тогава се прожектират филмите от големите ролки в железните кутии, тежки по 15 килограма.

Филмите се прожектират по график. На всеки 3 дена е получавана нова лента. Всяко едно копие като дойде във Видин, е прожектирано 7 дни. Като се извъртят в окръжния град, отиват в Белоградчик, Димово, Брегово. И тръгват по селата...

"Тук ми беше първата работа. Работил съм я професията с желание, с мерак. Отначало бях помощник кинооператор, след това вече изкарах курсовете и станах киномеханик. Филмите идваха с автобуса и ние трябваше да ги чакаме на спирката. Почти във всяко село имаше кино. Много пъти с личната си кола носех филмите в Гъмзово. Това са големи ролки в железните кутии. Във всяка една имаше по 5 броя. Те бяха около 15 килограма една. Един филм беше 9 или 10 ролки. Имаше и малко по- дълги филми, когато идваха 3 кутии по 5 ролки. Това беше 2 часа и нещо. Ние тук имахме грижата да ги пренавием. Ние обръщахме ролките отначало. Това е работата на кинооператора- да захване точно и когато едната лента свърши, да пусне другата. Една ролка се зареждаше за 2-3 минути, с тренировка", разказва Красимир Петров.

Новоселяни си спомнят как като деца са чакали да започне кинопрожекцията- като се напълни салонът и викат:

"Чичо Краси, пускай филма!" Киното е било единственото забавление по селата. И е доставяло радост на малки и големи. Сега тези емоции няма как да се върнат, просто защото времената са други и се радваме на други, нови технологии.