Голям паметник на културата, какъвто е "Баба Вида", има нужда от постоянни и сериозни грижи. При това полагани с умение, уважение и любов.
Това лято се извършват спешни спасителни реставрационни и консервационни дейности по крепостта. От десетилетия горната тераса на форта пропуска влага, която безмилостно руши тухлените зидове, с които е надстроявана старата крепостна стена.
"Затова казваме, че паметникът е в риск. Риск не за туристите, а риск за състоянието на съоръжението. Това означава, че крепостта се нуждае от цялостна реставрация и консервация, за да бъде запазена в автентичния си вид, а такива дейности не са извършвани от 60-те години. Частични ремонти са правени през 90-те години и от тогава нищо. Като историк аз смятам, че един паметник трябва да се представя в автентичния му вид. Голяма част от туристите заявяват същата позиция. Какво правим в момента? Със свалянето на една част от сцената, след като бъдат изрязани железата и обезопасен участъкът, ние, археолозите, ще почистим подножието на кулата, за да покажем това, което не е показвано до сега на туристите- Югоизточната кула на Бонония, върху която е легнала "Баба Вида". За необходимостта от реставрация алармираме от години. Има и изготвен технически проект от 2009 година. Търсим възможности за финансиране. Защото, когато се реставрира един такъв паметник, това трябва да се направи изцяло, за да се възвърне автентичният вид и да се покаже крепостта в цялостния си блясък, както се казва. А това, което сега правим със собствени сили, са по-скоро козметични дейности. Подменихме някои ламарини, някои изгнили дъски. Крепостта беше обрасла с растителност. Затова наехме алпинистите", обяснява директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова.
Единият от алпинистите, които участват в почистването на старинните зидове, се оказа родом от старопрестолния град:
"Петър Евлогиев Петров се казвам. Видинчанин съм. С алпинизъм се занимавам от 19 години. Конкретно на работата си по крепостта гледам не като на препитание, а като на достойна работа за един видинчанин, защото се чувстваме полезни и за града. Може кинтите да са малко, но това не е толкова важно, когато става дума за "Баба Вида". Махаме растителността и с телени четки почистваме стените на крепостта. Попаднахме на три-четири "кошера" на пчели, които, по настояване на музейните работници, запазихме. Това бяха едни от най-трудните задачи. Не ползваме препарати, работим само ръчно."
Най-после, след десетилетия безразличие, отношение към крепостта "Баба Вида" заяви и държавата. Средновековният замък във Видин ще бъде ремонтиран от Министерството на културата със средства от Оперативна програма "Региони в растеж". Това обеща в Народното събрание министър Вежди Рашидов, в отговор на въпрос на народния представител Вили Лилков. Новината обяви във Видин сам депутатът от Реформаторския блок:
"От начина, по който ми отговори и заявленията, които даде, аз смятам, че с финансирането на проекта и изпълнението на ремонтните дейности няма да има проблем."
Инвеститори от Украйна предлагат да изградят във Велико Търново парк "България в миниатюри". Избрани са 80 исторически обекта, като един от тях е крепостта "Баба Вида", съобщи снощи в късните новини на БНР Катя Чорова.
Че откровен интерес към историческите забележителности на Видинско и конкретно към замъка "Баба Вида" има, говори и фактът, че обектът е избран за един от най-красивите и заслужаващи внимание замъци в България, с които ще стартира нов интернет портал- "България отвисоко", обяви Атанас Паскалев, който в момента е във Видин и прави въздушни снимки на крепостта с дрон.
"Аз съм създател на една група във Фейсбук- "България въздушна фотография и видео" и на 19 юли откриваме един нов портал- "България отвисоко". Сред първите материали, с които ще популяризираме в социалните мрежи красиви и интересни за туристите места в България, е и крепостта "Баба Вида". Наблягаме на крепостите- имаме Плиска, Велики Преслав, Асенова крепост, Шуменска крепост. Навсякъде, където снимаме, се убеждавам, че България е красива. Крепостите са ми слабост. А Видин е едно прекрасно място- крепостта, реката... И не мога да си обясня защо постоянно се наслагва някакво пренебрежително отношение към този регион. Работил съм много в Северозапада- Враца, Монтана, Чипровци, Чупрене, Ружинци, Видин. Имате прекрасна природа, хора, ресурси... А "Баба Вида" е място, което всеки българин трябва да види", казва Атанас Паскалев.
Това, че по крепостта се работи, не е причина туристите да я изключат от плановете си при посещенията във Видин. От шест години във вътрешния двор гостите на замъка са посрещани от един усмихнат и сладкодумен разказвач.
"Казвам се Александър Пройнов-Апер и съм живият Цар на българската скулптура и култура. С огромно удоволствие говоря за моето изкуство и за българското изкуство. Обичам своята Родина и като Апостол я обикалям от десетилетия. За мен е чест да бъда домакин на замъка и да представям на посетителите картините и иконите на моите колеги и моите фигурки- моите дечица, и да разказвам легендарната история на Видин- град, който повече от 600 години е бил и продължава да е един от основните административни центрове на България. Обичам да говоря за приемствеността- за старата история и за новите строители на съвременна България, които след освобождаването на ни от турско робство доизграждат Видин като един материален, духовен и емоционален център. Един град, пред който аз благоговея. Аз съм горд и достоен човек, с остро социално чувство. Където и да съм бил, съм казвал, че съм българин. Удовлетворен съм, че гостите на крепостта са впечатлени от това, което виждат, когато се разхождат из замъка. Това е най-хубавото място, на което съм показвал своите произведения. Видин е древен град, с хилядолетна история и традиции. А замъкът е едно материално доказателство за духовното богатство на моя народ", разпалено, но и убедително ми говори Апер.
"Крепостта "Баба Вида" е най-известният видински паметник, но тя не е единичен паметник", подчертава директорът на видинския исторически музей Фионера Филипова. Крепостта е част от античния град. Част от цялостната система Калето. И изрежда кои още обекти непременно трябва да бъдат показани на всеки гост на града, а и всеки видинчанин трябва да познава: Катедралния храм "Св. Димитър", църквите "Св. Петка" и "Св. Панталеймон", Джамията на Осман Пазвантоглу, Синагогата. Трябва да се познава историята на Трети Бдински полк, историята и участието на този регион във войните, на уникалните паметници- на Трети Бдински полк и на Скърбящия воин...
"Видин строи първата театрална сграда след Освобождението. Видин има уникални къщи от онова време, със запомняща се архитектура и обзавеждане по европейски образец. В сградата на сегашната художествена галерия са гостували европейски величия на оперното изкуство. Не може един град, който има такава история, сега да го отписваме и да го наричаме беден и изостанал. Важен е духът на историята. Не случайно се казва "от сой". "Сой" се създава с натрупване, с векове понякога. Човек може и да обеднее, но пак да е "от сой", коментира Фионера Филипова.
Заговорим ли за историческата памет на Видин, времето никога не е в достатъчност. Изкушението да питам още и още е голямо, но се налага да сложим запетая на разговора ни, който, обещавам, ще продължим в някое от следващите издания на рубриката "Общество".
Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав. Голямо и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...
Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание. Политическата криза в страната продължава да се задълбочава. Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат. Как се отразява дългогодишният..
България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..
Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..
Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..
Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв. Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..
Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..