Толерантни ли сме към незрящите хора

Днес в "Посоките на делника" говорим за проблемите, с които се сблъскват хората с частично нарушено зрение и с липса на такова. Толерантни ли сме към тях и какви са проблемите им- това попитахме видинчани. 

"Никак не сме толерантни към незрящите хора. Нямаме нито пътища, нито подходи към тях за незрящите хора ... Не сме достатъчно толерантни както към незрящите, така и към хората с увреждания ... Мисля, че тепърва навлизат тези неща в нашия град" - казаха видинчани по темата. 

300 са членовете на Съюза на слепите във Видин, каза Радослава Иванова, председател на териториалната организация. Самата тя има проблеми със зрението и познава трудностите, които срещат незрящите. 

"Над 90% от тях са в първа група, а останалите са втора група. В трета група ние не приемаме хора. На първа група се отпуска еднократна годишна финансова помощ, в размер на 50 лева. На втора група разпределяме пари от членския внос за нуждаещите се хора. Винаги помагаме на хората със зрителни увреждания, като попълваме техните документи и осигуряваме подкрепа при конкретни операции. Всекидневно общуваме с подобни хора. Бих посъветвала всички хора, не само хората с увреждания, редовно да ходят на профилактични прегледи" - каза Радослава Иванова.

Срещнахме се с Марио Марков от Видин. Перде на очите причинява слепота на мъжа, а лекарите казват, че заболяването е наследствено или може да се появи след посттравматичен шок. Крайната слепота настъпва през октомври, миналата година. Да прогледне му помагат от Съюза на слепите. Сега вижда, но само с едното око. 

"Бях изключително зле и с двете очи. Искам да благодаря от сърце на Съюза на слепите, за да успея да направя въпросната операция. Сега вече виждам с едното око и се надявам скоро да прогледна и с другото. Не мога да говоря за цената на операцията, защото не съм запознат. Съветвам хората да не чакат при поява на проблеми, а моментално да потърсят лекарска помощ" - призова Марио Марков. 

Не всички, които губят зрението си, обаче, имат шанса след операция да погледнат света около себе си отново. Някои се затварят, пазят чувствата за себе си и не искат да говорят за проблема, други приемат положението и се учат да живеят без да виждат. Губят зрението си, но пък след това развиват другите си сетива. И не спират да се надяват.

Пенка Симеонова от Видин има глаукома- увреждане на очен нерв. От 4 години не вижда. Изобщо. Помага й нейният син. Без него не може да излезе, защото не може да вижда къде да ходи. Сподели, че някои от нейните познати и приятели започнали да я отминават след като загубила зрението си и предполага, че се притесняват да я заговорят. А жената има нужда понякога да си поговори с приятели, така както го правят хората, които виждат. Приела е това, което се е случило, а надеждата да прогледне не угасва. 

"Моето заболяване е най- тежкото. За него лекарите казват, че връщане назад няма. Работела съм в шивашката промишленост и днес съм напълно сляпа" - каза Пенка Симеонова. Очното налягане е важно да се следи. И не само това- стресът също може да отключи заболяването, казват преминалите по пътя от поставяне на диагнозата, лечение до пълна слепота. Малко са хората, които са се записали в съюзната организация на слепите във Видин. 

"Една от причините вероятно е, че не искат, не искат да се знае, че са загубили зрението си" - каза още председателят на съюза Радослава Иванова. Никой не е застрахован от това да развие заболяване на очите. Понякога външно не личи. Затова нека бъдем толерантни и внимателни към хората около нас.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.